Гледам луничките по ръцете си и онова изфръкнало кокълче на китката /преди време я счупих/ финния пергамент, който покрива вените и времето. Един облак се опитва да скрие луната преди пълнолуние набръчква я, но тя перфектно отразява светлината на цикъла и времето измислено.

Нищо не може да скрие красотата въпреки времето, белезите, бръчките, петната. Много ми хареса, макар, че аз го приех по свой си начин!

Ето това харесвам на поезията, всеки се докосва до нея по различен начин и открива това, което открие ...и винаги е различно!Благодаря ти, че сподели!