Небето ми изпрати дъга
без дъжд , но въздесъща,
а аз седя, гледам и  мълча

 
Хора някакви извират от пространството
даже мъртвите се връщат в свойте домове

В черупката на земния живот
побрала купища ограничения
разкъсваш смело слой, след слой

Когато демонът на страха сви гнездо в мен
аз го хранех като му давах  силата си ден след ден
той растеше, а аз се смалявах

Добре дошла ЛЮБОВ
огледало на душата ми
виж очите неподкупни

В теб разцъфва мъничка звезда,
очите ти планетата побират
ще разбереш, че можеш и това