Плащах си за радостта стократно
в минути тежки,и мълчание,
с отрязаните пътища,за обратно
обиди напластени като сол,във раните!
А пустото сърце не иска и да знае
на друг колко щастие си давала.
Но някой ми завижда тайничко,
платил съм си цената,
имам право!
Зад мен часовникът на заден ход
а в счупеното огледало,тъжно отражение,
пред мен,желанието за живот,
любов,очаквала години,мене!
Платих си за радоста стократно
в минути тежки,и мълчание!