Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2017 10:37 - Морфин
Автор: margiv Категория: Поезия   
Прочетен: 1418 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Спомних си, точния час и минута, в които щях да умра. Трябваше да се подготвя. Другото инстинктивно бях направила, все пак не беше първото ми умиране.Този път нямаше да ме боли, нямаше да го допусна.Отидох при една приятелка лекарка и й поисках рецепта за морфин.Тя се опули, познаваше ме добре и знаеше, че даже и марихуана не съм пушила. Знаех, че на истината човек най-трудно вярва, но все пак й казах направо:
-Искам да се подготвя, не искам да ме боли, когато умирам.
-Ти пък къде тръгна да умираш?!! - сряза ме тя.
-Изобщо не бързам, просто искам да съм подготвена, нали сме си говорили на тази тема.
-Добре. - каза тя с половин уста и ме изгледа подозрително.
Вече бях решила проблема с болката.
Как ли не бях умирала, веднъж ме прониза копие през гърба в сърцето, още ме боли понякога. Един друг път паднах от коня и си счупих врата, сега там имам шип, друг път пияни войници ме изнасилиха и пребиха до смърт и една кохорта плъхове изпълзяха от каналите и започнаха да ме докосват с косматите си тела да гризат окървавеното ми тяло и до ден днешен не мога да понасям пухкави гадинки да се отъркват в мен и да ме маркират. Пфууу, гадост!!!
Живеех сама така, че и с мястото нямаше проблем. Всичко се подреждаше по план и аз направо потривах ръце от щастие. Само след няколко дни щях да започна живота си отначало. Този път, ех този път, нямаше да се оставя така. Имах перфектен план. Изчервих се от удоволствие само при мисълта ми стана топло на душата, летеше ми се. Всъщност често сънувах, че летя. Гола. Просто разтварях ръце и политах, а отдолу хората ме гледаха смаян, а аз се чудех защо и те не летят. Това беше знак.
В живота ми имаше един човек, мъж, който трябваше да подготвя. Бяхме заедно повече от година. Той беше първия мъж в този живот, с който бях това което съм. Познаваше истинското ми лице и ме обичаше за това. Връзката ни беше обещаваща, защото нищо не си обещавахме.
Най-после дойде деня, часа и минутата!!! Взех спринцовката нежно я забих във вената си. Отпуснах се и целия живот мина пред очите ми.Тогава си спомних. Исках да изкрещя, но беше късно. Бях сбъркала годината...


image




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: margiv
Категория: Поезия
Прочетен: 403398
Постинги: 425
Коментари: 234
Гласове: 760
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031