Понякога е невъзможно, че съм жива
не знам каква е тази биология,
но миг преди да се разпръсна на излишъци
събирам се, а даже няма логика.
Понякога до невъзможност съм си себе си
и виждам как отлитам във съня си
летя, а плувам между рибите
уж няма как, а съм навсякъде...
Понякога до невъзможност съм щастлива
и нямат брой калинките в очите
усещам се надбожно ефимерна
и жива съм, дори във миглите.

Маргаритка Симо