Взимам времето от часовника

оставям вятъра да поеме мислите ми
и да ги сложи в спиралата на раковина,
морето да я отнесе, където си поиска
и след милиони песъчинки време
да я изхвърли на брега,
а ти да се разхождаш там
да я видиш и доближиш до ухото си
вселените ни да се слеят
по алгоритъма на Фибоначи 
и по всякакви други начини,
за да изпитаме онази любов,
която все търсехме, но не намирахме,
защото времето я правеше невъзможна…

Маргаритка Симо