Истината не парадира

 тя седи кротко под камък

 и чака да бъде открита.

 Лъжата е бляскава, парадна

 навира се пред лицето на всички

 омайва с думи сладки,

тя е като парченце огледало

огрято от слънцето на бунище,

примамва лукаво…

Колко често тези,

на които се възхищаваш

 в един момент се превръщат

в прашинка нищожна

стойността им се стопява

 истината изскача от невиделица

 и лъжата зад която се прикриват лъсва.

P.S.Най-жалко е, когато лъжеш себе си...

Маргаритка Симо