Вятърът си играеше с Брезата,

а тя се покланяше на силата, 
която кара нещата да съществуват
и която съдържа всичко създадено.
Тя беше гъвкава и фриволна
и се отърсваше от ненужното,
което шептеше в клоните й
и те приютиха Слънцето.
То я закриляше с играта на лъчите си
показваше й безкрайните отражения,
за да може да направи избора
на посоката, в която ще се наклони…

Маргаритка Симо