вода от извор, цвят на минзухар
прибавих и сълза на самодива
и пухче от перото на глухар.
На слънце го оставих и изчаках
докато То с Луната се прикри
и щом Вечерница се спусна в чашата
тя цялата започна да искри.
Изпих до дъно, за да не забравям
проклятието дето победих,
че като кукувица в кукувича прежда
себе си за малко не затрих.

Маргаритка Симо