Ех звездици, звездици, вие мои лъчисти коне
отведете ме там, където е началото или края
тази нощ нека времето за малко да спре
да се слее с простора, у дома да ме заведе.
Дето бяло дихание сгрява всяко сърце
мислите ми и те в бяло, на бял стан небето тъче
взорът ми няма окови, търчи необуздан
и Тейко ми, ми показва Земята, като на длан.
Па после пак ме върнете на майка ми Земя
от морето ще сторя аз мълчана вода
вместо киткa за здраве, звездите ще потопя
очите ще ви измия и болката ще изцеля.

Маргаритка Симо