Някъде на края на света

някъде в началото на всичко

в точката на твоето пространство

в атомите, в молекулите

там където се калява въздуха

и стоманено се спуска нишката

в стремежа да останеш цял

оглушал за  всяка чужда истината

там  започваш да усещаш

взривовете във зеницата.

И отново се самоиздялкваш

късаш връзките, захвърляш всичко

и разбираш че си бил Пинокио

някой друг е дърпал някъде конците ти.

PS:

И в началото и в края

кукловода те притиска

като стара кучка лае,

но, от теб зависи.

Маргаритка Симо

Марги, не знаех, че имаш блог и се зарадвах да видя познато лице :))
Хареса ми много.
Точката на твоето пространство...
Стремежа да останеш цял...
това съм много аз!

съвсем спонтанно:

в синьото небе, в безкрая
устремена птица, слънчев лъч
копнежен полет, зов за Рая
далеч от суета и глъч
:)

Веси, а в твоето четиристишие има моя мечта, далеч от суета и глъч...някой ден ;)

Мечтите са за сбъдване....
Поздрави!