Човекът, който хранеше птиците
събираше изхвърления хляб
слагаше го в една голяма торба
и отиваше в парка при гълъбите.

Беше кльощав и изкривен
от тежестта на времето, което носеше,
но очите му искряха всеки път,
когато  птиците изкълвяваха трохите.

Не забелязваше нищо друго
и нищо нямаше значение около  него
сигурно защото бе избрал
да бъде птица в следващия си живот.