ПРЕДАНИЕ ЗА ПАДАНЕТО НА КУДРЕТ КАЛЕ

Дим Пепел и кръв

изгорени села

опожарени поля

овъглени гори

окървавени реки.

Рухнали кули, кумири

и само една крепост стои

на кръстопътя-самотна,

зловеща,

с настръхнали зъбери

между два врага,

между два сухи бряга,

на две сухи реки.

Жадна

гладна

изморена

обезверена,

само от бясна ярост

и  мъка вдъхновена,

но все още жива

стои…

Една стена между два врага,

 между два сухи бряга,

 но и за двата врага

тя е хляба,

тя е - жените, децата

тя е свободата,

земята,

кърмата,

живота!...

За кой ли път вече Конници кървави

с копита огнени

прогонват вразите

отвъд реките?!...

Алена кръв капе

по стените на кулите,

но яко залостени са Крепостта вратите!

Водааа! Вода, Вода!

Шепнат хиляди уста

на конници,

коне,

на деца.

Събрали се стареите,

навели белокоси кичури,

затъгували,  замъдрували,

а навън- тълпата притихнала,

стаила дъх, зачакала,

тихо заплакала…

Враг стаен,

 „Троянски конник“-предрешен

 с гневен вик разкъсва тишината:

 -Братя!... Защо да мрем?!

 не е ли по-добре

 да се предадем?-

каптажа разрушен е,

крепостта е жадна!-

и без туй България

 вече цяла падна…

-Чий е този

предателски глас между нас?-

Изправя се старея беловлас.

Но предателя гаден,

 същи червей мазен

се шмугва в тълпата

и заличи следата.

 -До един всички може да измрем,

но България, Шишмана

не ще предадем! –

Бащице, кладенец да издълбаем

ако ще вдън земята,

вода да намерим,

поне за децата!

Чуйте, братя!

още тази нощ,

щом изгрей луната

и разкъса мрака около стената

 през източната порта

ще пуснеме старица

за децата жадни

да вземе водица…

Предателя черен

 само това чака-

предателска вест

пуска през стената…

 Вражи военачалник стар,

 от войните побелял,

 ум и хитрости събрал,

 строго повелява:

-Няма да се чака луната да изгрява!

 в нощта тъмна, през гората

 стадо черни кози да се докара

и със запалени свещи на рогата,

от източното дере

там дето изгрява луната,

 към крепостта да се подкара!

Под пещимала черен на нощта,