Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2014 14:43 - Мъдрост от вековете
Автор: margiv Категория: Поезия   
Прочетен: 820 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 13.05.2014 14:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Не може простия човечец
да управлява като цар,
че всеки негов недостатък
у царя е същински дар.

Невзрачният човек ругае
тоз, който с род е горделив,
мошеникът зъл праведните лае,
нещастникът - любовника щастлив.
Страхливецът ругае храбреците,
а уродът - красивия човек,
в беда изпадналият - пътя лек,
а умните се мразят от глупците.

Глупакът умния не люби,
беднякът - всеки богаташ.
Безнравственият срам не знае,
а пък развратницата - дваж.

Умът над скромността цари.
Глупакът е с душа сурова.
Кой болния ще изцери
щом всичко смята за отрова!

Тъй както влизат в дом,
гъмжащ от змии, и в джунгла - ад,
где хищниците са се скрили,
или във езеро прекрасно,
където лотоси цъфтят,
но има много крокодили -
така смутеният слуга
във мисълта на своя цар,
от подлеците осквернена,
изпепелена от страстта,
със поглед на подплашен звяр,
прониква със душа ранена.

На женския акъл прилича
умът, от мъжество лишен,
безстрашието безразсъдно
е знак на скота разярен.

Слугите не познават радост,
тревогата им е голяма
и даже в шемета на дните
нито частица вяра нямат.


Той с влага в своите очи
в прегръдката си ще те вземе
и в думите му ще личи
дъха на мед от майско време.
Не с мед, той пълен е с отрова,
навред злодеят е позьор.
И тази роля не е нова
в коварството му на актьор.

С пороци чужди съществуват
човекът низък и змията,
но замислите им умират,
на туй се и крепи земята.

Тоз, който прост и неразумен
забрави, че е имал ум,
отсъдено му е нещастие
и неуспех по всеки друм.

Да разговаряш със глупак-
е все едно да си в пустиня,
със дъх солен да мислиш пак
за лотос в пясъчната глина.
Да мажеш мъртвия с елей,
слепецът да красиш с фуражка,
на глухия да казваш - хей,
изправил кучешка опашка.

Със цялата си простота
глупакът служи на глупака -
не тъй ли някой по света
от бик навярно мляко чака
и сякаш в някаква мъгла
жена - не, а евнух прегръща
и погледа му преобръща
в елмаз строшените стъкла.

Миг само - спускаш се надолу
и пак политаш с устрем лек.
Да! На кобилица прилича
неблагородния човек.

Над болни лекари стоят,
царете - над страните, над равнодушните - крадци,
над глупавите - мъдреците.
Търговците - над купувача,
развратниците - над страстта.
И само майсторът изкусен
владее сигурно света.

Мъдрецът често не греши,
от хорски думи той не страда
и няма да направи тъй,
че да попадне утре в ада.

И щом издигне царя някой подчинен
над другите министри, глупакът,
в миг от славата опиянен,
изпада в други мисли.
Забравя той за служба,
дълг - страстта за още власт го пие
и устремен безумно към властта,
готов е царя да убие.
Из Панчатантра
image
 



Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: margiv
Категория: Поезия
Прочетен: 622572
Постинги: 425
Коментари: 234
Гласове: 762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031