Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2013 11:57 - Съблякох старата си кожа
Автор: margiv Категория: Поезия   
Прочетен: 942 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 27.12.2013 12:53



Обърнах наобратно старата си кожа продраното закърпих гънките пригладих с ръка изтрих грима от сенките и помен не остана отне ми ден или пък век не знам това. Запалих огън, там където е горяло и вдигнах пушек като за пет села от вехториите от векове събрани направих клада и не изгорях едва. Заляха ме вълни от съжаление защо избрала съм такъв живот защо от любовта си нямам спомен нима дошла съм тук „на стоп” от някой друг живот?! Поех си въздух за секунда и после пак, и пак, и пак от диафрагмата извадих  стъпканите  спомени и закрещях, крещях крещях. Сега съм земна пеперуда огън, въздух и вода земята в шепите ми се побира дъга в твоята дъга съблякох старата си кожа и се научих  да летя.  




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bven - Поздрави!
07.01.2014 21:52
и се научих
да летя!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: margiv
Категория: Поезия
Прочетен: 626841
Постинги: 425
Коментари: 234
Гласове: 762
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930