Когато илюзиите,

от които беше изграден живота ми

рухнаха

миналото време се разпръсна

в хаоса

на собствените ми

творения

и като песъчинки гонени

от вятъра

 потънаха в безкрая

на Вселената.

От тях като от глина вече омесена

отново

започнаха да се въщат  у дома

отново

дъгата, няколко маргаритки, дървета

и хора

и ухае на билки не само защото

е лято,

а защото бутнах стобора

между

Млечния път и Земята.