Блогът на margi :: Дърво на хълма

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.04.2013 18:42 - Дърво на хълма

Автор: margiv Категория: Поезия

Прочетен: 563 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.04.2013 19:47

Небето беше мокро и отцеждаше последните си капки дъжд безбрежен океана сливаше с него и сякаш образуваше се път. Зад мен на хълма виждах другото море бе от трева и кълнове, а вятъра полюшваше косите ми и перелината ми бе разгърната. Бях някъде петнадесетгодишна, бях като сочен плод преди да е открит дива , ненаситна и необятна говорех на гората с горския език. Живеех някъде до Камелот и брат ми бе признателен на краля бе строг към себе си , бе много горд и фанатично предан на идеята. Получи посвещение в рицар и той реши да следва своето сърце, а то зовеше го далеч от мене и трябваше да тръгне призори. Страхувах се , ужасно се страхувах някой да не го рани само той се грижеше за мене приготвих го и скрих сълзите си. ....................................................... Измина време, минаха години отново там на онзи дивен хълм пристигна рицар и от коня слезе на майката Земя се поклони. Целуна я и дълго гледа с поглед дири своята сестра, земята бе я приютила пронизана бе в ляво, от стрела. И той закле се, ако има още, някога да бди над нейния живот дърво на хълма посади и клоните разказват още за братската любов.