Забърках си отвара с живо биле, вода от извор, цвят на минзухар прибавих и сълза на самодива и прах, от перото на Глухар.   На слънце го оставих и изчаках докато То с Луната се прикри и щом Вечерница се спусна в чашата тя цялата започна да искри.   Изпих до дъно, за да не забравям проклятието дето победих, че като кукувица в кукувича прежда себе си, без малко не затрих.