Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2010 07:31 - Морфин
Автор: margiv Категория: Поезия   
Прочетен: 1091 Коментари: 1 Гласове:
2



Спомних си. Точният час и минути, в които щях да умра.Трябваше да се подготвя за болката.Другото инстинктивно бях направила.Все пак не беше първото ми умиране.Този път нямаше да ме боли, нямаше да го допусна.Отидох при една приятелка лекарка и й поисках рецепта за морфин.Тя се опули, познаваше ме добре и знаеше, че даже и марихуана не съм пушила.Знаех, че наистината човек най-трудно вярва и за това й казах направо: -Искам  да се подготвя, не искам да ме боли, когато умирам. -Ти пък къде тръгна да умираш?!-сряза ме тя. -Изобщо не бързам, просто искам да съм подготвена, нали сме си говорили на тази тема. -Добре.-каза тя с половин уста. Вече бях решила проблема с болката.Живеех сама така, че и с мястото нямаше проблем.Всичко се уреждаше и аз направо бях щастлива.Само след няколко дни щях да започна живота си отначало. Този път, ех този път нямаше да се оставя така. Имах перфектен план. Изчервих се от удоволствие само при мисълта ми стана топло на душата, летеше ми се. Всъщност често сънувах, че летя, гола.Просто разтварях ръце и политах, а отдолу хората ме гледаха смаяни. Това сигурно беше знак. Трябваше само да подготвя децата. Знаех, че ме обичат. Всъщност те бяха най-големия ми дар в този живот. Много пъти им бях говорила за любовта и за смъртта. Как човек остава в сърцето на хората и това е най-важното.Бях им казвала, че искам да ме кремират и разпръснат праха ми да се рее във въздуха, както бе истинското ми усещане за свобода.Разбира се когато му дойде времето. Те бяха обещали, а аз им вярвах.В живота ми имаше още един човек, който трябваше да подготвя. Бяхме заедно повече от година. Той беше първия мъж в моя живот, с който бях това което съм. Познаваше истинското ми лице и ме обичаше за това. Връзката ни беше обещаваща, защото нищо не си обещавахме. Най-после дойде денят и часа, и минутата!!!Взех спринцовката нежно я забих във вената си.Отпуснах се и целият живот мина пред очите ми.Тогава си спомних. Исках да изкрещя, но беше късно.Бях сбъркала годината...


Тагове:   морфин,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. andromen - ...
22.11.2010 09:49
хубаво, ама мкакво общо има това с поезията ???...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: margiv
Категория: Поезия
Прочетен: 622567
Постинги: 425
Коментари: 234
Гласове: 762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031