Такъв ден, просто няма. Все едно озонова дупка е дръпнала кислорода. Жега, прах, потящ се народ, блъсканица, коли по тротоара, до тротоара, над тротоара, клаксони. Един дрипав старец е седнал на ъгъла, прескачат го, псуват го, а той някаква торба извадил и си седи. С балтон облечен, никого не гледа, сякаш не е от този свят.Минавам бавно покрай него, да не го настъпя и спирам като вцепенена.Само аз ли чувам това? Не, не е истина! А чувам съвсем ясно “Души за скрап събирааааам”. Поглеждам към торбата и хоп, две-три вътре, след секунда хоп още няколко. А хората отминават безлично, сами си говорят с празни погледи, хич не забелязват, че без души са останали.... Вглеждам се в стареца, прилича ми на някой, май съм го виждала и друг път, само че къде ли?Чакай да помисля, ами да, сетих се ....    

Той събира души за скрап, но тези, които го подминават без да го забележат вече са загубили душите си отдавна...
Не изпитваш ли съчувствие...си мъртъв...

Дали има и мъртви по рождение?