Лудият седеше на върха на сградата и искаше да полети беше истински свободен не се страхуваше и птицата в душата му разтваряше криле. Вдигна нагоре ръце и изкрещя. Лудият беше разбрал, че само когато не се страхува от смъртта може да живее истински. Адреналинът го блъскаше в слепоочията, а прелитащия самолет заглуши викът му. Лудият се усмихна пламъчетата в очите му заиграха беше изиграл и този път смъртта премина поредната граница, а колко много граници имаше още. Лудият беше луд за ЖИВОТ.