намирам си място без спомени
избирам си час от денонощието
в който изтривам всичко от главата си
като от хард диск

беше нужно време
докато усвоя тази способност
в началото вдигах температура
и заспивах
веднъж спах близо два дни
не искам нищо от вчера
и нищо за утре
всичко което имам е днес
измислям си мечта за деня
нещо ново, нещо различно
някакъв гъдел за душата
нещо напълно безсмислено за целия свят,
но желано от мен
може да бъде цвете
което разцъфва в морето
/всъщност дори не знам
анемониите дали са цветя/
може да бъде просто онова
специалнo усещане по стъпалото на крака,
когато ходя боса по пясъка
или водорасло с форма на юфка
моето осезаемо днес
което ме усмихва