Знаете ли, че когато Христофор Колумб прекосил Атлантическия океан и достигнал бреговете на Америка с корабите "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня", заради плитчините ги оставили в океана и с лодки стигнали до брега.Тогава местното население започнало да им се кланя като на богове.Те идвали от Голямата вода, а от там само Бог може да дойде. Моряците запалено с жестове им обяснявали, че корабите им са малко по-навътре от брега, но никой не виждал нищо! 
Вечерта шаманът на племето повикал духовете на прадедите си и ги помолил да му покажат има ли нещо в Голямата вода. Каква била изненадата му, когато пред вътрешния му взор се заклатушкали три прекрасни кораба. Разказал на племето си какво е видял и на сутринта вече всички ги виждали.
Така е и в живота ни, виждаме това, за което знаем и чуваме това, което разбираме. Ограничаваме собствения си свят до там докъдето стига познанието ни и отричаме всичко останало.Знаете, как когато разместят продуктите в магазина от който пазаруваме, трудно откриваме това което търсим дори да е пред очите ни. Същото е и с чувствата на човек, можеш да разбереш как се чувства някой само ако и ти си преживял подобно чувство и тогава ставаш истински състрадателен, а не само на думи. Лесно разпознаваш доброта от глупост, обида от вина, страх от любов, самозалъгване, лъжа от истина…

Маргаритка Симо