В една Галактика, през девет планети в десетата, имало странна планета.Била прекрасна, небето й синьо, тревите й зелени, водите й бистри, за чудо и приказ! Само една особеност си имала, всичко било наопаки.

Радвали се като се някой се раждал, нищо че той плачел, чакали го с нетърпение да се роди, а после с нетърпение го давали на ясла или на детегледачка, пращали децата си на училище, за да учат, а всъщност вместо да развият въображението им, само ги зомбирали с празни приказки, колкото да се каже, че не е без хич.

После когато пораствали и се влюбвали  вместо да отворят  сърцето  си , отваряли циповете на панталоните си. Когато пък обичали,  страдали. Кълнели се във вярност на любимите си, а после се карали с тях,  биели се, лъжели се, мамели се, налагали насила волята си  един над друг.

Казвали, че обичат животните, а ги водели на каишка, кастрирали ги и ги карали да се хранят така както те искат, да правят това което те искат, затваряли ги в клетки или просто ги връзвали  и наричали това любов.

Когато някой се разболеел, вместо да премахнат причината за болестта, започвали да го тъпчат с хапчета, да го облъчват с лъчения, да му наливат химии и така го убивали, ама казвали, че това е лечение.

Когато умирал някой,  всъщност плачели за себе си, но казвали, че е за покойния.Покойникът изкачвайки  се в небесата виждал всичко това и искал да слезе бързо отново на планетата, за да промени тази несправедливост, но слизайки отново тук още не можел да говори и  започвал да плаче, после го давали на някой да го гледа и докато се научи да говори, той вече е забравил защо се е родил  отново!