Обожавам приказките още от дете, заровиш ли се, откриваш цяло съкровище. Наскоро след случка с приятел си припомних тази българска приказка”Сливи за смет”. Забелязали ли сте един вид хора, които при всеки удобен случай се тръшкат за какво ли не и държат на всяка цена да споделят с вас  поредното си драматично изживяване, нещо прочетено в жълт вестник, драма от тротоара, драма някъде по света, драми  у нас , драми колкото щеш. Та,  отдали щедро  своята  енергия на халос , те се нуждаят да запълнят енергийния си запас и неспособни на естествения  процес, или защото така са се научили, търсят хора, които да им дадат от своята енергия.Това става по различни начини най-често чрез физически допир до вас или  чрез това, че просто ще ги изслушаш и ще ги подкрепиш ментално,защото енергията тече натам накъдето е насочена мисълта.

Начинът да се отървеш от тях е много прост, не ги слушайте, отклонете ясно и категорично всеки опит да ви забъркат в собствената си каша и без прегръдки, навън има много дървета за прегръщане( това наистина ще им помогне) ;)

Да си състрадателен  към болката на ближния, за мен, означава да дадеш кураж на човека да  преодолее това което му се е случило, можеш да споделиш своя опит и знание и да го оставиш  той да открие своя си начин, а не директно да приеме чуждия опит за свой, че ще стане като в поговорката ”Чула жабата , че подковават коня и тя вдигнала крак”. Другото е кухо и безполезно според мен.

Но ако човека  не иска и е на принципа„едно си баба знае, едно си бае” негова работа,  аз повече сливи за смет не заменям ;)