Предложение за излизане от шаблона ;)
Преди малко прочетох „Моите трима будители и луничките по тялото” на Николай Милчев и се замислих, кои са моите будители, тези оставили следа в живота ми.

Сетих се за дядо ми, който често ми разказваше една приказка,    казваше се ” Каквото правиш, правиш го за себе си”.

Беше за една зла жена, която мразела всичко живо около себе си и един ден, когато един просяк минал покрай дома й, тя така го възневидяла, че му дала един къшей хляб, в който сложила отрова.Взел го просяка и щастлив й отговорил:

- Каквото правиш,правиш го за себе си!

Продължил пътя си и наскоро срещнал едно момченце да пасе стадото с овцете на баща си.

-Чичо,чичо-казало детето-много съм гладен,дай ми нещо да ям!

-Вземи сине-казал мъжът-само този къшей хляб имам, ама на, хапни си!

Изяло детето хляба и ту такси паднало на земята мъртво. Било синът на злата жена, която дала къшея хляб с отрова на просяка...

        Мъдър човек беше дядо ми, научи ме да поемам отговорност за действията си, защото аз избирам какво да направя, но после последиците избират мен.

Спомних си също, че имах една книжка с японски приказки. Не знам как беше попаднала у дома, но много я обичах. В нея  се разказваше за един много по-различен живот и за…оризови питки, това е останало в мен. Много исках да ги опитам тези оризови питки, исках да отида в тази страна и да видя хората, които ги правеха, щом усещах вкуса им в устата си през разстоянията и времето.Този загадъчен живот ме привличаше диво и палеше жаждата да откривателствам и обикалям по света. Не съм ходила до Япония, но някой ден…

Да, накрая все  до хляба се стига, онзи с който да наситиш тялото или пък душата си.

Много обичах да чета  за Буратино, но най-вече  ме впечатляваше  момичето със сините коси, Малвина, от кукления театър на Карабас Барабас, което не можеше да понася грубите му постъпки и избяга от театъра в малка самотна къщичка на синкава полянка, а после спаси Буратино.

Представях си как и аз ще избягам така и ще спасявам света от грубостите му. Научи ме да бъда пряма, да не лъжа и да откривам  красотата в  живота. Още сънувам едно розово небе с две сини слънца. Две слънца, за да е светло, едно явно не стигаше.

 Сигурно за това пиша стихове и това е моя начин да правя света по-красив.

Какви незначителни на пръв поглед неща, но в детската ми глава са били толкова великански и запомнящи се, събудили са моето въображение, което пазя живо и до днес.

Всъщност, и това са будители, живи или измислени, известни или не, които  бродят навсякъде. Идват при нас чрез някой човек, чрез някоя приказка, разказ, книга, случка, дума и ни събуждат за живота.

Всъщност, всички са реални, някъде.

Честит празник! 

Хареса ми във вашия разказ, че "обикновен човек" дядо ви, е отварял очите ви за ДУХОВЕН ЖИВОТ. Благословен е един народ с такива "обикновени хора".
А празникът на будителите има опако. Щом има будители, значи имало е заспали. А второто не е вярно, най-малкото, не повече, отколкото у други народи. Не може всички хора да са еднакво духовни, неизбежно по-дарените раздават на братята си.
Благодаря за светлите думи !!!

Духовното с всичко останало си върви винаги заедно, и е навсякъде. Повече въображение и излизане от шаблона ни е нужно, за да стане видимо за "очите" на всеки . Но, всеки с времето си!