Децата са като великаните, толкова са големи и могат всичко. Кой ли не им се подчинява ?! После, когато пораснат започват да се смаляват от наложените им ограничения. Бавно се превръщат в какавиди и ако чуят гласа вътре в себе си отново, са на прага на  великата метаморфоза. Тогава с много търпение започва пеперудено превъплащение. Могат да полетят, могат да са навсякъде.Как става това ли? Попитайте великаните те знаят всичко и се чудят защо ние големите на тая Планета изобщо нищо не разбираме, а навсякъде се месим. Моля за любов, моля за много любов, сутрин, обед, вечер и между тях, за великаните, за да си останат великани.   А ето какво е любовта според децата.

искрени, чисти душички :)
До тогава, докато не започнем да ги поставяме в схеми и рамки... и не започнем да ги превръщаме бавно в наши копия, като искаме да сбъдват нашите неосъществени мечти...
А те са личности от самото си раждане и нека сами изберат пътя, по който да вървят когато пораснат. Ние сме само опората.
Да са ни живи и здрави!!!
:)