И аз като повечето хора, които обичат да пътуват, с нетърпение очаквах да посетя Пиза и да видя наклонената й кула. Влизайки през вратата на крепостната стена видях наистина една впечатляваща картина.Стотици хора пъплеха между базиликата и кулата, която всъщност е камбанария, други седяха или стояха върху прекрасната морава пред нея.Нямах никакво намерение да се качвам на кулата и всичко се разви много странно. Жената, с която бях предложи да го направим и аз се съгласих.Купихме билети и се наредихме на опашката. Бяхме с ранички на гърба и се оказа, че трябва да ги оставим на гардероб и после да влезнем. Спътницата ми предложи да вземе моя багаж и аз да се кача първа, а тя после след като слеза аз. Още след първите мраморни стълби започнах да не се чувствам добре.Потях се и ми идваше да избягам с всичка сила навън, но нещо ме караше да вървя, щом съм влезнала веднъж, трябва да отида до края. Катерех издълбаните от краката на милиони хора стъпала и се чудех какво става. Когато стигнах почти до върха, стълбите свършиха и се озовах на една площадка, от която по други стълби се стигаше до върха.Излезнах горе и от този поглед видях как хората на  моравата правеха сякаш странен ритуал без да го осъзнават  и  буквално хукнах надолу по стълбите.Излезнах навън и едвам се държах на краката си. Разбрах, че това”чудо на света”поддържа изкривеното съзнание на хората и съвсем не случайно е в този вид.Никога не е била изправена и демоничната й сила, видна и усетена от  сензитивните хора може буквално да повали човек.

Мисля си колко такива „чудеса” има по света, на кой служат и когато ги посещаваме какво се случва някъде в „калабалъка”. Всъщност толкова е просто, щом нещо е изкривено във видимия свят, то е такова и в невидимия.