Огънят танцуваше, минаваше между пръстите й и тя сякаш си играеше с него.Червените му езичета не я нараняваха, а изпълваха със сила. Вдигна ръцете си нагоре и се сля със Съществуването. Началото и края преминаха като полъх. Гърдите й потрепваха с поемането на всяка глътка въздух. Беше затворила очите си и с вътрешния си взор гледаше какво рисува огъня. Армията се завръщаше от поход и всички я очакваха с нетърпение.Огънят вещаеше един ведър ден.В този момент забеляза един мъж, който сякаш изникна от него.Беше висок, бронята прикриваше гърдите му, лицето не се виждаше добре от маската, но очите, те сякаш я пронизаха. Тя потръпна, отвори очи, махна с ръка сякаш да прогони видението. Погледът й се зарея надолу към Рим, където тук-таме проблясваха факли и  скоро слънцето щеше да събуди града. Днес сигурно много хора щяха да дойдат в храма, да бладодарят, че любимите им са се завърнали.

    Денят мина в глъчка от радостта и от  виното, което се лееше навсякъде и всички се забавляваха дълго след като луната се показа.

     Тя рядко слизаше в града, но днес реши да го направи. Любопитните й очи шареха навсякъде и попиваше един живот, който щеше да бъде и неин само след 4-5 години. Изведнъж се вдигна прах, децата започнаха да тичат и се зададе процесия на някой явно виден римлянин, сенатор или консул, ако се съдеше по разкоша на носилката.Тя се оказа съвсем до него, обърна се и видя очите, онези същите, които я пронизаха от видението в огъня. Инстинктивно се отдръпна, но той я видя и й отдаде своите почитания, жриците в храма на Веста бяха едни от най-почитаните жени в Рим. Обърка се от усещането, което премина през нея и тези очи продължиха да я преследват дълго след това.

    Минаха години, напусна храма и се омъжи. Този уговорен брак тя приемаше като служене,  беше научена да служи и това и правеше. Не харесваше политиците, тези самовлюбени мъже дори не се докосваха до света, в който тя живееше. Нейният мъж беше един от тях, арогантен, безумно богат и бездушен, като баща й и всички мъже около нея. Задушаваше се от низостта и рядко излизаше от дома си, който беше превърнала в храм, но  на този прием трябваше да отиде. Беше хладно и заради изнежнените и разголени дами бяха запалили  камините. Тя бе застанала до една от тях  и търсеше утеха в огъня. Усети втренчен поглед в себе си, обърна се и го видя, отново, погледите им се срещнаха безсилни да се отвърнат един от друг. Той се приближи до нея. Някаква сила я задържаше на едно място неспособна да помръдне. Протегна ръка, взе нейната в своята и тя покорно тръгна след него. Тази нощ бе вълшебна. Когато той заспа уморен, тя си тръгна. Нищо не можеше да я накара да се върне обратно вкъщи или да се срещне отново с този мъж. Та той бе един от тях. Какво се бе случило ?! Вървеше през тъмната нощ, без да знае накъде. Вървя цял ден, после цяла нощ. След това не си спомняше нищо. Събуди се в чужд дом. Около нея се суетеше старица, налагаше я с компреси и й даваше да пие нещо, от което й се повдигаше. След няколко дни можеше да се надигне и излезе навън. Малката колиба, в която беше приютена се намираше в гората. Ден след ден възстановяваше силите си и старицата започна да я води с нея да събират билки. Учеше я всяка за какво е. Сушeха ги, стриваха ги и правеха различни комбинации, лек за всяка болест. Учеше я каква сила имат дърветата и как могат да й помогнат. Прекара дълго време под един кедър и болката й постепенно премина.Това беше живот, който й харесваше и тя остана да живее там, далеч от суетата на Рим.