Оперната прима Райна Кабаиванска: Жестоко е на сцената да се конкурират деца Имаше закони, които забраняваха на малчугани да се изявяват, преди да станат на 13
  ЕЛЕНА КРЪСТЕВА 08.03.2014 - Г-жо Кабаиванска, в момента тв ефирът у нас е залят от състезания за млади таланти, в които звезди са деца на 5-6 години. Как гледате на подобен тип надпревара? Питам ви, защото вие сте еталон за сценично дълголетие…

 

- Това е жесток спектакъл! Да се намесват дечица е ужасно, защото им решаваш живота. Осъждаш ги на страшен живот, защото те до гроба ще мислят, че са таланти и трябва непременно да се изявяват. Оставяш им травма за цял живот. Навремето имаше закони, които забраняваха на децата да се явяват на сцена до 13-14 години, и това беше много хубаво. Защото иначе се стига и до трагични състояния. Кариерата на певеца става много трудна. Може ли да си представите, че на конкурси се явяват по 1000 певци за едно място! А през 1959-а, когато аз се явих на конкурс за „Ла Скала” – бяхме двайсет певци. Сега светът е такъв, че младите непременно търсят публично изявяване на всяка цена . Още от деца. Никой не казва като едно време: „Аз искам да стана лекар”, „Аз искам да бъда пожарникар”, „Аз искам да стана фризьор”. Децата казват: „Искам да съм артист в театъра... Искам да съм артист в телевизията”.

 

- Вашият внук Джовани какъв иска да стане?

 

- Иска да става механик, моля ви се. Понякога се шегувам, че много лошо сме го възпитали, горкото дете. Иска да строи машини.

 

- През 1973 г. ви канят за ролята на херцогиня Елена в „Сицилиански вечерни”, под режисурата на Мария Калас в театъра на Торино. Какво ви остана от тази среща?

 

- За мен Мария Калас беше Идола. И си остана Идол. Тя е огромен природен феномен – преди всичко глас и после с невероятно силна индивидуалност. Да се срещна с нея беше голямо вълнение. Тогава тя вече не пееше. Приличаше на дете, което се лута в тъмнина. Впечатлението ми беше, че тази жена живееше само на сцената. В този спектакъл тя работеше преди всичко с мен и когато идваше на сцената да ми покаже нещо, се оживяваше. Тогава беше жива, тогава беше Мария Калас. А иначе беше потисната жена без интереси... С нея не можеше да се говори на обикновени теми. Нейната тема беше само музиката. Според мен тя умря, защото не пееше повече. Гласът и сцената бяха нейният живот.

 

- Това ли е цената, която плаща артистът?

 

- Може би големият артист. А пък другите, може би, в края на краищата правим компромис – между един нормален живот и живот на сцената. Но този компромис се плаща с това, че никъде не сте на максимума – нито на сцената, нито в семейството.

 

- Всяка година провеждате майсторски клас в НБУ, отделно преподавате в Академия „Веки-Тонели” - Модена, и в Академия „Киджана” в Сиена. Броили ли сте учениците си?

 

- Не съм, но не са много, защото ги пресявам доста жестоко. Знам колко е трудна кариерата и не искам да давам илюзии. В Модена имам постоянен Майсторски клас, който продължава цяла година и винаги приемам 12 души. С толкова работя и в Сиена, и в София. 12 е моето число, за да мога да работя редовно и всеки ден. Моята теория е, че пеенето не е импровизация. То е както при школите на големите художници - всеки си е имал една група от ученици, които са расли заедно с него, помагайки му. Такава е и моята теория за пеенето и виждам, че дава много хубави резултати. В последните години виждам млади хора, много надарени, които хвръкват в най-високата точка на небето като метеори и като метеори загасват след две години. Моята цел е да готвя ученици с талант, но и със здрава техника, за да могат да държат години на сцената. Истинският растеж на артиста се намира само на сцената. Струва ми се, че с класовете ми в Модена, Сиена и София започва да се получава тази връзка.

 

Възпитавам учениците си в този дух - че конкуренцията е много силна и че те трябва да са на максимума по всички линии – и по музикална, и по сценична, и по физическа. И да не забравят, че за да станеш певец, не е достатъчен хубавият глас. Има такива с хубави гласове, но пък нямат глава. А главата също е важно нещо, в края на краищата. Да не кажем, че е най-важното, от там минава и гласът. Много съм лоша, защото знам колко е жесток този свят.

 

- Откъде идват в момента най-добрите гласове?

 

- Като че ли от Русия. Първо там са милиони, но освен това имат добра стара школа в пеенето, която се е запазила. Добрите сопрани са от Русия, а добрите тенори – от Южна Америка. В Италия също има елементи на високо ниво – като моята ученичка Мария Агреста, която е номер едно на сопраните в Европа.

 

- Мария Агреста колко години работи с вас?

 

- Четири години. После две години се борихме, за да я вземат в театрите. Отначало никой не искаше да я вземе, а после я глътнаха и сега няма един свободен ден.

 

- Тя ли е вашата наследница?

 

- Наследница не може да се каже, защото всеки си има своя глас и индивидуалност. Тя е съвсем други тип, по Вердиев, лиричен сопран.

 

- В НБУ отсега подготвят юбилеен концерт за 80-годишнината ви през декември. Имате ли представа какъв ще е репертоарът?

 

- Този концерт трябваше да е изненада. Подготвят го уж тайно моите приятели от НБУ и приятелите тук в Италия, но вече знам, че 18 души са потвърдили участие. Сигурно ще е широк репертоар, защото сред учениците ми има и сопрани, баси, тенори, баритони.

 

- Често казвате, че младите не бива да отказват никакви ангажименти. Вие кога си позволихте да откажете ангажимент?

 

- Винаги съм била много внимателна към репертоара. Не помня много добре датите, но е било около 1961-1962-ра. Тогава направих доста сензационен дебют в Метрополитън Опера в Ню Йорк с ролята на Неда в „Палячи” . След което мистър Бинг – тогавашният директор на Метрополитън опера и една от историческите фигури в оперния свят, ме повика и ми предложи договор за Джоконда и за Норма. Аз казах „Не, мистър Бинг, тези роли не мога да ги пея”. Той беше много духовит и отвърна: „А, вие сте първата жена, която казва „Не” и отказва на мистър Бинг!” Тогава трябва да съм била на 26-27 години. Никога не съм мислила тези роли да ги пея, всичко съм правила доста рационално.

 

- Да излезем малко извън операта – вие винаги сте била добре информирана и по отношение на геополитиката. Какви тонове долавяте в музиката на Европа в момента?

 

- Европейската музика не я чувам много добре. Усещам голямо разочарование от Обединена Европа, защото очакванията бяха за друго, а се оказа, че построиха още едно бюрократично чудовище. То много ясно се вижда в Брюксел - грамадни сгради, цял квартал с еврочиновници.

 

Вижда ми се много мъчна тази история за общ европейския дух. Тук, в Италия, където живея, все още сме на градове врагове. Представяте си на държави как сме. Затова ще бъде много трудно.

 

- Според вас във време на барикади къде е мястото на хората на изкуството?

 

- Едно време бях казала на Блага Димитрова, че поетите и артистите подготвят революцията, но после не трябва да влизат в политиката. Когато тя влезе в политиката и после много бързо излезе, ме попита: „спомняш ли си какво ми каза – че трябва да подготвяме революцията, но да не влизаме в политиката!”

 

- В България на дневен ред идват проблемите с ксенофобията и бежанците. Как италианците се справят с това?

 

- Бежанците не са ново явление. Италия е на три морета и пристигат от всички страни, особено от Африка. Тук в никакъв случай не са расисти и ги приемат с добро желание. Дали тези, които пристигат, имат добри намерения – не е много ясно, защото има и свестни хора, но има и разбойници. Но във всеки случай, общественото мнение е доста отворено, тъй като Италия е богата страна, в това няма никакво съмнение. Всички тези, които гледат стари хора, са или рускини, или полякини, или украинки. Във фабриките е пълно само с чужденци, защото младежите в Италия искат да се изявяват артистично. Всички са висшисти, а на висшиста не му се ходи във фабрика. Иска да има бюро с компютър и телефон и толкова. Така че богатите европейски страни имат нужда от емигранти. . Визитка Родена е на 15 декември 1934 г. в Бургас

 

Един от най-известните гласове на България

 

Представителка на златното поколение на Ла Скала

 

В коронната си роля Тоска е пяла с Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас

 

Кавалер на Ордена на Италия, 5 пъти най-популярна личност на Италия и 2 пъти музикант на годината http://www.monitor.bg/article?id=421028

"До една майка..."

http://arhimandritsava.blog.bg/drugi/2013/05/28/ot-sv-nikolai-srybski.1114530