Усещате ли понякога, че когато сте сами,
вкъщи някой присъства?
Обикновено се случва във времето на здрача.
Влиза неусетно. Даже чувам леки движения -
все едно някой мести въздуха, за да го събере
в свилената мрежа на залеза.
Любовна люлка за двама.
Незапалената лампа наподобява призрачна дневна луна,
под която всеки куплет от тесните листове върху масата е със свое сияние. Сигурно заради стените на стаята, които сменят цветовете си постоянно: от пурпур -
до наситено зелено, после – кобалтово, за да
притъмнее до мастилено синьо.
Истината винаги изглежда измислена.
Точно в този час чувствам докосване.
Вятър от пера. Ангелът. Защо е тук?
Сигурно, за да постоим заедно.
Да послушаме звуците на здрача.
Докато ъглите на стаята се напълнят с мрак.
И изгрее зората и над твоя хоризонт.
сп. „Факел”