Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2014 17:33 - Книга на мъртвите Глава 1
Автор: margiv Категория: Изкуство   
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове:
2



Тука започват заклинанията,

които за излизането на душата

към светлината пълна на деня разказват,image

за оживяването й в духа,

за нейното навлизане и нейните пътувания

в страните на отвъдното.

Ето словата произнасяни

в деня на погребението

в мига от тялото, когато отделена,

душата в световете на отвъдното прониква.

 

Здравей о, (ти)Озирис, бикът на Аменти!

ето Тот владетелят на вечността,

говори с моята уста.

Ето аз богът съм велик,

на лодката небесна в плаването придружител.

Сега пристигам бой да поведа до теб, о, Озирис,

Защото съм от божествата древни,

които при претеглянето на словата

помагат на Озирис над враговете си да тържествува.

Сега Озирис в твоята свита живея аз

равен на боговете, от богиня Нут родени.

Те враговете ти съсичат и злите духове пленяват.

И за това, че съм от твоите приближени, Хор,

вървя  и се сражавам в твое име!

Аз Тот съм на Озирис в помощ съм, да тържествува

той над враговете си

докато в светилището необятно на Хелиопол

словата се претеглят.

Истина е Джеди съм аз , син на Джеди.

Нут майка ми, зачена ме и ме роди

В град Джеду.

От тези съм дето леят сълзи за Озирис

в областта Рехт,

и в помощ на Озирис са над враговете си да тържествува.

Ра изпрати Тот, за да срази Озирис

враговете си.

Ето така и Тот помага ми да тържествувам аз

над враговете ми.

В деня когато царствената мумия на Озирис се облича,

Намирам се до Хор

И извори- вода аз пускам да избликнат,

за да пречистят божеството със сърцето спряло.

Ето резетата изтеглям на вратата,

Която води към мистериите на света отвъден.

До Хор съм,

Когато в град Сехем

от враговете той изтръгва лявата ръка на Озирис.

Аз влизам при светещите божества и невредим сред тях се движа

в деня , когато злите духове в Сехем са поразени.

Аз придружавам Хор по празниците на Озирис,

Извършвам приношения в храма на Хелиопол

На шестия ден от празниците на Днит.
Сега съм жрец в Джеду, определен при жертвоприношения да лея вино.

 

Ето дойде денят,когато земята е в зенита си

и мистериите на Ре-Стау пред мен се извършват.

В Джеду аз реда заклинания посветени на Озирис.

И за това, че жрец на мъртвите съм аз и за това се грижа,

аз също съм на знанието магическо велик учител.

В  мига, когато върху колесниците поставят

на Сокари божествения кораб,

лопата дават ми,така е церемонията

когато трябва в Хераклеопол земята да се разкопае.

О, вие, духове божествени, които пропускате душите съвършени

в дома пресвят на Озирис да проникнат,

пуснете ме аз да вървя до вас, душа пречистена!

Пуснете ме в светилището на Озирис да проникна!

Да мога аз да чувам, както вие чувате,

да виждам, както вие виждате

и да остана там доколкото желая, изправен или седнал.

О, вие приносители на дарове за душите съвършени

в дома свещен на Озирис,

о, пренесете даровете посветени, за да се съживи душата ми!

О, духове божествени, които път отваряте и отстранявате преградите,

за моята душа към дома на Озирис открийте пътя,

за да може да проникне спокойно тя,

да може да излиза в мир от там

при влизането да не е отблъсната

или принудена да вземе път обратен!

Да може тя по своя воля да влиза и излиза!

Да победоносна нейната могъща дума,

да се изпълнят нейните нареждания в дома на Озирис.

О, вижте, духове божествени,

душата ми до вас върви.

Тя ви говори:тя като вас е посветена,

понеже на присъдата везната за нея се е наклонила.

 

Нека от съдниците дадената ми присъда

в устата на тълпата да не обикаля.

Да бъде моя начин на живот върху земята

признат за справедлив и безпогрешен.

Да бъда аз изправен силен пред Озирис,

а и пред тебе аз да мога да застана,

владетелю на боговете!

Да стигна аз до царството на истината-правда

И там да бъда увенчан в живата божественост.

Аз, да излъчвам светлината, о, богове, като един от вас,

да мога с краката си да стъпвам

върху свещената земя на Хер-Ахау,

да съзерцавам пътуването по небето

на свещения кораб на Сектет!

Отблъснат да не съм,

нито възпрян лицата ви да съзерцавам,

о, богове, в света отвъден!

Седнал сред боговете други,

да мога мириса чудесен на храната аз да вдъхвам,

докато жрецът

до моя саркофаг извика боговете,

пред жертвоприношенията за мене отредени.

Не мога аз да приближа до кораба Нешем,

без моята душа и господарят й

отблъснати да бъдат!

Здравей Озирис, владетел на Аменти!

Пусни ме в царството ти да проникна в мир!

Нека владетелите на свещената земя

да ме приемат с възгласи на радост!

Нека до себе си да ми направят място!

Нека Изида и Нефтис да срещна в миг благоприятен!

Нека доброто същество да ме приеме благосклонно!

Нека да придружавам Хор в света Ре-Стау

и Озирис в Джеду!

Нека премина през всички превъплащения възможни

През всички владения на отвъдното

според желанието горещо на сърцето ми!

 

 

 

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: margiv
Категория: Поезия
Прочетен: 622639
Постинги: 425
Коментари: 234
Гласове: 762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031