Блогът на margi :: Покрай крепостта Урвич да си спомним първия български меценат Ботю Бараков

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.04.2015 09:32 - Покрай крепостта Урвич да си спомним първия български меценат Ботю Бараков

Автор: margiv Категория: История

Прочетен: 1368 Коментари: 0 Гласове:

ПОКРАЙ ПРОУЧВАНИЯТА НА КРЕПОСТТА УРВИЧ ДА СИ СПОМНИМ И ЗА БОТЬО БАРАКОВ

Крепостта Урвич край София ще проучва Николай Овчаров, l’enfant terrible на днешната българска археология.

Безспорно крепостта Урвич е съдбоносно място в българската история, а всяка една наподка ще разпалва страстите и тъгите ни по погубеното българско Царство.

Но крепостта Урвич е не само непроучената от археолозите българска драма при срещата с османските пълчища. Крепостта Урвич е свързана и с най-новата ни, също толкова непроучена история.

Свързана е тя с една необикновена личност, уви, напълно непозната на българите днес – Ботьо Бараков.

Ботьо Бараков е сред малцината богати хора у нас, който изповядва следната ерес:” ... не желая да бъда богат, а полезен на ближния си”.

Кой от днешните богати би могъл да изрече подобна мисъл? Никой.

Ботьо Бараков притежавал контролния пакет на няколко банки в България, собственик бил на няколко предприятия в Габрово, търгувал активно с почти цяла Европа. Ето такова е било богатството на Ботьо Бараков.

Най-важното в случая с Ботьо Бараков е, че той сякаш повтаря легендите за американските милионери – започва от нулата като бояджия.

И успява.

Но Ботьо Бараков желае богатството му да служи на нацията.

Неговото служене се материализира в идеята му за „Кораб на изкуствата”. Тази му идея е заимствана от немците, които са съоръжили подобен кораб след Първата световна война, плаващ по линията Хамбург- Ню Йорк.(През 1924 г. пак германците построили и съоръжили специален кораб-базар – „Германия”).

По-любопитно, за да не кажа разтърсващо е друго, Ботьо Бараков става инициатор за създаването на „Общество за култура и изкуства” през декември 1944-та!

Целта на това дружество е „ пропагандиране и утвърждаване на родното изкуство зад граница; широко културно строителство: разпространение на българското и чуждото изкуство сред широките народни слоеве...”

А „Корабът на изкуствата” трябвало да стане „общ мирен дом на красотата и новия творчески дух”.

„Обществото за култура и изкуство”, което впрочем имало девиз „Красотата ще спаси света”, оповестило „Изложение към българското общество” в което представя своите идеи.

Представете си донкихотовщината на Ботьо Бараков и сподвижниците му, представете си окървавеното изпълнено с насилие време – та това е края на една от най-ужасяващите и зловещи години в българската история – 44-та...

Оповестеното в печата „Изложение” получило почти еднозначен отклик от всички вестници – и на управляващи и на опозиция, определенията гравитирали около квалификацията на идеята като „налудничава”, „фантастична”, „чудата”, „утопична”, „ вълшебство от 1001 нощ”...

Обществото не разбрало и дружно отхвърлило идеята на Ботьо Бараков.

Все пак Ботьо Бараков изчакал регистрацията на дружеството „Общество за култура и изкуство”, получена е през 1945 г.

Тогава Бараков представя на пресконференция своя проект – за изграждането на такъв кораб и за работата на дружеството, били необходими само някакви си $10 милиарда!

По-късно нещата поемат по своята зловеща логика – Ботьо Бараков е обявен за "враг", съден и осъден, изпратен по етапен ред в Белене. Там престоява само пет години, тъй като делото се преразглежда и той е обявен за напълно невинен...

След Белене Ботьо Бараков заживява в средновековната крепост Урвич.
В Урвич Ботьо Бараков е закупил 6 декара земя и е имал идея да изгради „Музей на българската бойна слава”.

Ботьо Бараков прекарва почти целия остатък от живота си в Урвич, тук го заварва и „договорената революция” от 10.10. 1989 г., а после се завръща в родното си село.

Убеден съм, че медиите хорово ще заскандират за крепостта Урвич, ще покрещяват за всяка една находка, която ще измъква като фокусник изпод земята Николай Овчаров.

Но хубаво е да се знае и новата история на крепостта Урвич, а тя е неразривно свързана с личността на Ботьо Бараков.

За жалост, след „договорената революция” от 1989 г. българската история отново бе подложена на остракизъм.
Сега това сториха и сторват новите варвари изскочили от кутията на поредната Пандора – този път фондационната.
Тези варвари постановиха с гласа на Георги Господинов, че за нас, българите, сега най-важно било не миналото ни, а „миризмата на гаджето, което сере пред тебе”.

Така сенките на миналото отново бяха отблъснати, прогонени, а и те бяха напълно омерзени и отчаяни от поредната властваща пошлост, чийто диригент сега е Михаил Неделчев.

А миналото, свидното българско минало, си остава непознато на нас, българите.

Сред непознатите българи е и Ботьо Бараков, свързал името си и с крепостта Урвич.

Ако българската култура не бе жертва на диктатурата на посредствеността, олицетворявана от Георги Господинов, Теодора Димова, Емилия Дворянова, Милена Кирова, би трябвало да има поне една биография на Ботьо Бараков.

Би трябвало да има поне един роман или игрален филм за него.

Но те, горепосочените и подобните им, изсмукват всеки лев, предназначен за култура и пораждат блатото на бездарната пошлост.

Случи се така, че бездарните, алчните, поради злобата и алчността си не допускат да се разкрива близкото ни минало, да се разсъждава за него... Тази е и задачата на алчните и гнусните – да се превърнем в нация без минало.
Да живеем погнусени единствено в настоящето, а в него – те, алчни, гнусни, озверели от злобата и бездарието си....

Те отнеха нашето минало. Но ще си го върнем, нали?

Защото винаги е имало добре платени агитатори, имало е, но те идват и си отиват, пометени от историята. И тези субекти ще бъдат заметени като никому непотребен боклук.

Да се надяваме, че Николай Овчаров, който умее атрактивно да си служи с медиите, да ги подтикне и към разкриване и популяризиране и на светлата личност на Ботьо Бараков.

На това се надявам, тъй като министерството на културата, което би трябвало да съхранява и паметта на нацията е превърнато в машина, която обслужва тези, които воюват с българската история, разрушават българската литература...

Стоян ВЪЛЕВ

На снимката – крепостта Урвич
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=7162§ion=9&cur=3085

Нагоре

Тагове: ботю бараков,

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
ПОТЪРПЕВШИ ОТ ЧСИ-ТА С ПЕТИЦИИ КЪМ ВСС, ...
ИСЛЯМИЗАЦИЯТА НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - СОЦИАЛ...

Следващ постинг

Предишен постинг

Спартак – синът на Родопите

Крепостта Урвич- Българското място

Коментари

Няма коментари

Вашето мнение