Наскоро се разбра, че модела на Слънчевата система  не е хелиоцентричен и движението на планетите много наподобява на човешкото  ДНК. Представете си 6-те основни чакри, а сърдечната, като център на човешката система и всяка от тях съответства на съответната планета и те се съотнасят така, както слънцето към останалите планети от Слънчевата система. Представете си, че всички те имат невидим двойник  и нашите чакри също, че всъщност синусоидата, който се образува от това непрекъснато движение е същата  като този на  Слънцето и  планетите в Слънчевата система. Всъщност всички ние от Слънчевата система сме деца на Слънцето и живеем едновременно, чрез чакрите си, на всички планети  от Слънчевата система и имаме живот във всички тези светове.Представете си, че смъртта всъщност е живот на тази невидима планетата Земя, от тази ни гледна точка, както има невидима нишка и невидима планета двойник. Представете си, че всъщност „починалите „ са на невидимата Земя що се касае до живота им на Земята. Т.е. ние съществуваме едновременно във всички тези светове/чакри/планети и сме деца на Слънцето и по същия модел то е дете на Великото Централно Слънце Алцион, а то е дете на …и тн. И т.н.

Излиза, че ние сме съвкупност от всички тези светове и  сме точно толкова земляни, колкото и венерианци,юпитерианци  и….и имаме безброй братя и сестри от други Галактики, Вселени та чак до Бог и единството ни е заложено в създаването ни.

„Каквото горе, такова и долу, каквото долу такова и горе” е основен Херметичен принцип.

Тези размисли се породиха след прочитане на този материал.Вижте видеата с моделите на движение на Слънчевата система:

 http://fresh-science.com/science/space/slanchevata-sistema-ne-e-kakvato-e/