Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2014 15:26 - ВЕЛИКИТЕ ПОСВЕТЕНИ - Питагор - III-та част
Автор: margiv Категория: Други   
Прочетен: 2192 Коментари: 0 Гласове:
1



  ШКОЛАТА И УЧЕНИЕТО

Град Кротон е разположен в края на Тарентския залив близо до Аадинийския нос, срещу откритото море. След Сибарис той е най-процъф- тяващият град на Южна Италия. Кротон се слави с дорийското си обществено устройство, с атлетите си, победители в Олимпийските игри, с лекарите, които съперничат на асклепиадите. Сибаритите остават в историята благодарение на разкошния си живот и на изнежеността си. Въпреки всички добродетели кротонците вероятно биха били забравени, ако се прославят с това, че приютяват великия религиозно-философски съюз на езотеричната философия, известен под името Питагорейска школа, който може да се смята за майка на Платоновата Академия и за предшественик и първообраз на всички идеалистични школи. Колкото и благородни да са наследниците на Питагорейската школа, тя ги надминава. Академията на Платон се основава на едно непълно посвещаване в тайните, а школата на стоиците е лишена от истинската традиция. Другите системи на античната и съвременната философия са повече или по-малко сполучливи спекулации, докато учението на Питагор е основано върху експериментална наука и жизнена организация.

Както развалините на изчезналия град, така и тайните на братството и мисълта на учителя днес са дълбоко заровени под земята. Но нека се опитаме да ги възстановим. Така ще можем да надзърнем в самото сърце на теософското учение, тайната на религиите и философиите, и да повдигнем единия край на булото на Изида, осветено от гръцкия дух.

По много причини Питагор решава да избере тази дорийска колония за център на своята дейност. Той има за цел не само да въведе избраните си ученици в езотеричното учение, но и да приспособи принципите му за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Това изисква да се основе един цял институт за магическо посвещаване в тайните, чиято крайна цел е да промени политическата организация на градове те по образеца на този философски и религиозен идеал. Няма съмнение, че нито една от републиките в Елада и Пелопонес не би допуснала такова нововъведение. Там биха обвинили философа в заговор срещу държавата. Гръцките градове от Тарентския залив, където демагогията не е на мода, са по-толерантни в това отношение. Питагор не се излъгва в надеждите си да намери благоприятен прием за реформите си в сената на Кротон. Нека добавим, че плановете му се простират и отвъд Гърция. Той предвижда еволюцията на идеите, очаква упадъка на елинизма и смята да дари човешкия ум с принципите на една научна религия. Като основава школата си на бреговете на Тарентския залив,  той разпространява езотеричните идеи в Ита лия и запазва в ценната религия на своето учение пречистената есенция на източната мъдрост за народите на Запада.

Питагор пристига в Кротон и предизвиква истинска революция, тъй като тогава градът е на път да възприеме сладострастния живот на съседния град Сибарис. Порфирий и Ямблих описват първите стъпки на Питагор, подхождащи по-скоро за магьосник, отколкото за философ. Той събира младежите в храма на Аполон и с красноречието си съумява да ги изтръгне от разврата. Събира и жените в храма на Юнона и ги убеждава да занесат златотканите си дрехи и накитите си в храма като символ на поражението на суетността и разкоша. Той обвива в грациозност строгостта на наставленията си, неговата мъдрост е като пламък, който сгрява всички. Красотата на лицето му, благородството на личността му, обаянието на жестовете и на гласа му пленяват всички. Жените го сравняват с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той очарова и увлича множеството, като говори, че е влюбен в добродетелта и истината.

Сенатът на Кротон, Съветът на хилядата, е разтревожен от влиянието на Питагор. Той повиква философа, за да даде обяснения за поведението си и най-вече за средствата, с които властва над умовете. За него това е повод да развие идеите си за възпитанието и да докаже, че те не заплашват, а укрепват дорийското устройство на Кротон. Той убеждава много от богатите граждани и сенаторите и им предлага да създаде с учениците си школа.Това братство от посветени в тайните ще живее в специално построена сграда, но без да страни от гражданския живот. Учениците, които заслужават името учител, ще преподават физични, психологични и религиозни науки. Колкото до младежите, те ще слушат уроците на учителите си и постепенно ще бъдат посвещавани в тайните в зависимост от способностите и волята им под надзора на ръководителя на школата в началото те ще се подчиняват на правилата на общежитието и ще прекарват по цял ден в школата под погледите на учителите си. Онези от тях, които искат да станат истински членове на братството, трябва да оставят имотите си на доверено лице при условие, че ще им бъдат върнати, когато пожелаят. В школата ще има отделение за жените, които ще бъдат посвещавани в тайните по начин, подходящ за техния пол.

Това намерение се приема радушно от сената на Кротон и след няколко години в околностите на града се издига сграда, заобиколена с колонади и красиви градини: Гражданите на Кротон наричат това здание храм на музите. И наистина в центъра, близо до скромното жилище на учителя, се издига храм, посветен на музите.

Така се ражда школата на Питагор, която е едновременно училище за възпитание, академия на науките и малък образцов град, управляван от велик посветен в тайните. На теория и на практика, чрез единението на науката и изкуството посвещаваните постепенно усвояват науката на науките, вълшебната хармония на душата и на вселенския разум, която питагорейците възприемат като тайна на философията и религията. Школата на Питагор е много интересна за нас, защото тя представлява най-забележителният опит за светско посвещаване в тайните. Тя слива елинизма с християнството и така присажда плода на науката към дървото на живота. Тя успява да постигне вътрешното и живо осъществяване на истината, която единствена може да поддържа дълбоката вяра на човека. Това осъществяване е ефимерно, но има решаващо значение и е плодотворно по силата на примера си.

За да разберем това, нека влезем в школата на Питагор заедно с новопостъпващия в нея и нека го следваме стъпка по стъпка при неговото посвещаване в тайните.

 

ИЗПИТАНИЯТА

Бялата сграда на братята, посветени в тайните, сияе на върха на хълм сред кипариси и маслинови дървета. Ако човек минава долу по брега, той вижда колоните, градините и гимназиона. Храмът на музите заема две крила на сградата и има овална, много красива колонада. Терасата на външните градини господства над града с неговия сенат, с пристанището и с площада на събранията. В далечината заливът се разстила между стръмните брегове като в ахатова чаша и Йонийско море се простира до хоризонта с лазурните си багри. Понякога жени с разноцветни дрехи излизат от лявото крило и слизат в дълги редици към морето по алеята с кипарисите. Те отиват да извършат обредите си в храма на Церера. Често и от дясното крило излизат мъже, облечени в бели дрехи, и се изкачват към храма на Аполон. Придирчивото въображение на младежта се увлича от мисълта, че школата на посветените в тайните е поставено под закрилата на тези две божества: едното - Великата богиня - съдържа в себе си дълбоките тайни на Жената и на Земята; другото - Слънчевият Бог - разкрива тайните на Мъжа и на Небето.

И така, малкият град на избраните грее над многолюдното селище. Спокойната му тишина привлича благородните инстинкти на младежите, но те не виждат нищо от това, което става вътре, а и знаят, че не е лес но да проникне човек там. Само жив плет защищава градините на школата и входната врата е отворена цял ден. Но там стои статуя на Хермес, на която е написано: "Нечестивци, назад!" Всички уважават тази заповед, тази повеля на Тайните.

Питагор много трудно приема нови хора, като казва, че "не от всяко дърво става Меркурий". Младежите, които искат да постъпят в школата, трябва да преминат различни  изпитания.  Препоръчани  от родители те си или от някой, учител, те получават възможност най-напред да постъпят в гимназиона, където се занимават с игри, подходящи за възрастта им. Още от пръв поглед младежът забелязва, че тази гимназия не прилича на градската. Там не се чуват викове и шум, липсват смешното самохвалство и суетната походка на борците, които се оглеждат недоверчиво и показват на враговете си силата на своите мускули. Там въз питани и любезни младежи се разхождат по двама под колонадите или играят на арената. Вежливо и просто те канят новодошлия да участва в разговорите им, като че ли е техен приятел, без подозрение, без злобни и подигравателни усмивки. На арената те се упражняват да тичат, да хвърлят късо копие, водят и мними битки под формата на дорийски танци, но Питагор строго забранява борбата в школата, като казва, че е излишно и дори опасно заедно със силата и подвижността да се развиват гордостта и омразата. Той твърди, че хората, чието предназначение е да развиват добродетелите на приятелството, не трябва взаимно да се повалят на земята и да се търкалят по пясъка като диви зверове; че истинският герой може да се бори смело, но без бяс; че омразата принизява човека и го лишава от човешкото му достойнство. Учениците повтарят тези правила на учителя, за да покажат пред новодошлия преждевременната си мъдрост. В същото време те го молят да изказва своите мнения и свободно да оборва техните. Насърчаван от тях, наивният новак бързо показва истинската си природа. Щастлив от това, че го слушат и се възхищават от думите му, той говори пространно, колкото иска. През това време учителите го наблюдават, без да му правят някакви забележки. От време на време идва и Питагор, който преценява жестовете и думите му. Той обръща особено внимание на походката и на смеха на младежите. Смехът, твърди той, показва характера и никаква преструвка не може да разхубави смеха на злия човек. Питагор дотолкова задълбочено е изучил психиката на човека, че умее да чете в дъното на душата. От тези подробни наблюдения учителят си съставя мнение за бъдещите си ученици. След няколко месеца идва време за решителните изпитания. Те приличат на египетските, но са много по-смекчени и подходящи за природата на гърците, чиято впечатлителна душа не би понесла смъртния ужас на подземията и гробниците в Мемфис и Тива. Кандидатът за посвещаване в тай ните прекарва една нощ в пещера в околностите на града, където според легендите имало чудовища и при видения. Онези, които нямат силата да понесат зловещото усамотяване в нощта, които отказват да влязат в пещерата или побягват оттам, преди да се съмне, не са достойни да бъдат посветени в тайните и се връщат при родителите си.

Нравственото изпитание е по-сериозно. Внезапно, без никаква подготовка, една сутрин ученикът е затворен в тъжна и гола килия. Учителите му оставят една плоча и студено му поръчват да открие смисъла на някой питагорейски символ, например: "Какво означава триъгълникът, вписан в окръжност?", или: "Защо додекаедърът, вписан в сферата, е число на вселената?" Ученикът прекарва дванайсет часа в килията с плочата, със задачата, яде само сух хляб и пие вода. После го завеждат в една зала, където са събрани всички новопостъпили ученици. Сега те имат право безпощадно да се подиграват на нещастника, който се явява пред тях намръщен, гладен и дори като че ли за нещо виновен.

- Ето го - викат те - новия философ. Колко вдъхновено е лицето му! Той ще ни разкрие размислите си. Не крий онова, което си открил! Говори за всички символи! След един месец ти ще станеш велик мъдрец!

Учителят наблюдава внимателно поведението и лицето на младежа. Ядосан и изнервен от глада, отрупан с подигравки и засрамен, защото не е могъл да реши неразбираемата за него задача, той трябва с всички усилия на волята си да запази самообладание. В такива случаи някои плачат от яд; други пък не могат да сдържат нервите си и трошат гневно плочите, като сипят хули върху школата, учителя и учениците му. Тогава Питагор се появява и казва спокойно, че тъй като ученикът не е издържал изпитанието на самолюбието, той го моли да не се връща повече в школата, за която има толкова лошо мнение и където най-основните добродетели са приятелството и уважението към учителите. Учуденият кандидат си заминава засрамен и понякога дори става опасен враг на школата, като прочутия Цилон например, който настройва народа против привържениците на Питагор и предизвиква разрушаването на школата. Но други младежи устояват на нападките и шегите, отговарят на предизвикателствата с умни и духовити разсъждения и дори за явяват, че са готови да преминат още сто изпитания, за да могат да получат дори само частица от мъдростта. Те биват тържествено приети за посвещаване в тайните и съучениците им с радост ги поздравяват.

Първа степен: Подготовка

Новопосвещаването  и  питагорейският живот

Новопосвещаването, наречено подготовка (параскейе), продължава от две до пет години.

Новопосвещаваните, слушателите, са длъжни да пазят пълно мълчание в часовете. Те нямат право нито да възразяват на учителите си, нито да оспорват изводите им. Задължени са да ги слушат с уважение и пос ле дълго да размишляват. Музата на мълчанието - статуя на жена с дълго було и с пръст, поставен пред устните - непрекъснато напомня това правило на ученика.

Питагор не мисли, че младежите са способни да схванат началото и края на нещата. Той смята, че упражненията във водене на разговори и правене на разсъждения, преди да бъде разкрит пред учениците смисълът на истината, е занимание за празнодумци и претенциозни софисти. Преди всичко той иска да развие у учениците си основната и висша способност на човека: съзерцанието. Затова той не им преподава тайнствени и трудно разбираеми неща. Учителят започва от естествените чувства, от първите задължения на човека при навлизането му в живота и показва свързаността им с всеобщите закони. Отначало той развивал-Любовта на учениците към родителите им, засилва това тяхно чувство, като оприличава идеята за бащата на идеята за Бога, великия създател на вселената.

-  Не съществува нищо по-свято от бащинството - казва той. - Омир нарича Юпитер цар на Боговете, но за да покаже цялото му величие, го назовава още и баща на Боговете и хората.

Питагор сравнява майката с великодушната и благотворна Природа. Както Изида създава звездите, както Деметра ражда земните плодове и цветя, така и майката храни детето с всички радости на света. Ето защо синът е длъжен да вижда и да почита в лицето на баща си и майка си земните образи на тези велики божества. Той доказва също, че любовта към родината произлиза от любовта на детето към майката. Родителите са ни дадени не от случайността, както мислят невежите, по един по-висш и изначален порядък, наречен щастие или нужда. Родителите трябва да бъдат почитани, но приятелите трябва да бъдат избирани. Новопосвещаваните са длъжни да си изберат по един приятел. По-младият трябва да търси у по-големия добродетелите, които той самият цени и иска да придобие, и двамата заедно трябва да се стремят към водене на по-добър живот.

- Приятелят е едно второ Аз - казва учителят. - Той трябва да бъде почитан като Бог.

Питагорейският устав налага на слушателя пълно послушание към учителя, но му предоставя пълна свобода в очарованието на приятелството и дори го превръща в средство за постигане на всички добродетели, като го възвеличава като музика на живота и като път към идеалното.

Така се провежда енергията на индивида, моралът става жив и поетичен, а правилникът, приеман с любов, престава да бъде ограничителен и дори утвърждава индивидуалността. Питагор иска да превърне дисциплината в съгласие. Освен това моралното знание се превръща във философско знание, защото доловените отношения между обществените задължения и космичните хармонии позволяват да се предусеща законът за аналогиите и за световните приливи. В този закон се крие принципът на Тайните, на тайното учение и на всяка философия. Така умът на ученика свиква да съзира следите на невидимия порядък върху видима та реалност. Общите правила, тези кратки, но точни предписания, разкриват перспективата на един по-висш свят. Сутрин и вечер златните стихове звучат в ушите на ученика заедно със звуците на лирата:

 

Отдавай на безсмъртните Богове почитанието, което им дължиш.

Свято пази вярата си.

В коментара към това правило на ученика се доказва, че Боговете, видимо различни, са всъщност едни и същи при всички народи, защото отговарят на умствените и душевните сили, които действат в цялата все лена. Ето защо мъдрецът може да почита Боговете на народа си, като същевременно схваща същността им по по-различен начин, отколкото простолюдието. Веротърпимостта, единението на човечеството, единството на религиите в езотеричната наука - тези нови идеи смътно изплуват в ума на новопосвещавания ка то величествени божества, съзерцавани в лъчите на залязващото слънце. А златната лира продължава да наставлява:

Почитай паметта

На благодетелните херои, на духовете-полубогове.

Зад тези стихове новопосвещаваният вижда да блести като през прозирно було божествената Психея, човешката душа. Небесният път сияе в ослепителна светлина. Защото в почитта към хероите и полубоговете посветеният в тайните съзерцава учението за бъдещия живот и тайната на световната еволюция. Тази голяма тайна още не е разкрита на ученика, но учителите му го подготвят да я разбере, като му говорят за йерархията на съществата, които са по-висши от човека, за хероите и полубоговете, ръководителите  и  покровителите  на човечеството. Те поясняват, че това са посредниците между човека и божеството, че чрез тях той ще може постепенно да се приближи до Бога, като живее с херойските и божествените добродетели. "Но как мога да общувам с тези невидими духове? Откъде идва душата? Къде отива тя? И защо съществува мрачната тайна на смъртта?" Новопосвещаваният не се осмелява да изрече тези въпроси, но те се четат в очите му, в вместо отговор учителите му посочват земните херои, статуите в храмовете, душите, прославени на небето, и огнената крепост на Боговете, в която Херакъл успява да проникне.

В същността на древните тайни всички Богове се сливат в един-единствен и върховен Бог. Това откритие заедно с всички негови последици е ключът на космоса. Затова той се пази за самото посвещаване в тайни те и е още съвсем непознат за новопосвещавания. Засега му позволяват да се подготвя за тази истина с онова, което му говорят за силите на Музиката и на Числата. Питагор говори на учениците, че числата съдържат тайната на нещата и че Бог е всемирната хармония.

Седемте свещени тона на седемструнната лира отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети и на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот. Музиката на тези тонове настройва душата и я хармонизира, за да трепти в такт с диханието на истината.

Катарзисът, пречистването на душата, съответства задължително на пречистването на тялото, което се постига чрез хигиената и чрез строгата дисциплина на нравите. Победата над собствените страсти е първото задължение на посвещавания в тайните. Човекът, който не възцарява хармонията в собственото си същество, не може да отразява божествената хармония. Идеалът на питагорейския живот обаче няма нищо общо с асктазата, защото тук женитбата се смята за свята. На новопосвещавания се препоръчват непорочният живот и чистотата на нравите, а на посветените в тайните - умереността като сила и съвършенство.

- Не отстъпвай пред сладострастието, освен ако искаш да пропаднеш - говори учителят.

Той добавя, че сладострастието само по себе си не съществува, и го сравнява с песните на сирените: когато човек приближава към тях, те изчезват и след тях по подводната скала, заливана от вълните, остават са мо строшени кости и кървави меса. А истинската радост прилича на концерт на музите, който оставя в душите небесна хармония. Питагор вярва в добродетелите на жената, посветена в тайните, но няма доверие в обикновената жена. Когато един ученик го пита кога ще му бъде позволено да приближи жена, той отговаря иронично: "Когато ти омръзне спокойствието."

Питагорейският ден протича по следния начин. Щом пламтящото кълбо на слънцето изплува от сините вълни на Йонийско море и позлатява колоните на храма на музите над дома на посветените в тайните, младите питагорейци запяват химн в чест на Аполон и изпълняват дорийски свещен танц. След задължителното измиване те се разхождат до храма в пълно мълчание. Всяко пробуждане е възкресение и съдържа същата невинност. В началото на деня душата трябва да се съсредоточи в себе си и да съхрани чистотата си за сутрешния урок. При свещената ограда учениците наобикалят учителя или неговите тълкуватели и урокът продължава под прохладните сенки на високите дървета или на колонадите. На обяд те се молят, призовавайки хероите и благосклонните духове. Езотеричната традиция твърди, че добрите духове предпочитат да посещават земята в светлината на слънцето, докато злите духове обичат сумрака, тъмнината и се движат в атмосферата с настъпването на нощта. Учениците обядват с хляб, маслини и мед. Следобедът е посветен на гимнастически упражнения, а после на учене, размисли и подготовка за следващия урок. След залез-слънце се извършва още една обща молитва, изпява се химн в чест на космогоничните Богове, на небесния Юпитер, Провидението, Минерва и Диана, покровителката на мъртвите. През това време в олтара горят смирна, манна и тамян и химнът заедно с благоуханния дим се издига към небето, когато първите звезди проблясват в бледата синева. Денят завършва с вечерята, а после най-младият ученик чете нещо, което най-големият коментира.

Така преминава питагорейският ден - бистър като извор и ясен като безоблачна утрин. Годината се измерва според големите астрономически празници. Завръщането на хиперборейския Аполон и празникът на тайните на Церера събират новопосвещаваните и посветените в тайните от всички степени - мъжете и жените. Девойки свирят на лири от слонова кост, омъжени жени с пурпурни наметала пеят в хорове - по-къс но трагедията подражава на техните песни с хармоничността на строфите и антистрофите. В тези големи празници, когато грациозните танци и хармоничните песни на хоровете издават присъствието на самия Бог, новопосвещаваните предусещат тайните сили, всесилните закони на възторжената вселена, на дълбокото и прозрачно небе. Сватбите и погребенията са по-задушевни, но не по-малко тържествени. Тук се извършва и една оригинална церемония, която силно въздейства на въображението. Когато някой от новопосвещаваните доброволно напуска школата, за да се върне към обикновения живот, или когато някой ученик издава тайна на учението (това обаче се случва един-единствен път), посветените в тайните му издигат гробница при свещената ограда - все едно че е умрял. Тогава учителят казва:

- Той е по-мъртъв от мъртвите, защото се завърна в порочния живот. Тялото му се движи между хората, но неговата душа е мъртва. Да го оплачем!

И тази гробница, издигната за жив човек, го преследва като призрак и като зловещо предсказание.

Втора степен: Катарзис Числата. Теогония

Настава щастливият ден, "златният ден", по думите на древните, когато Питагор посреща в дома си новопостъващия и го приема тържествено сред своите ученици. В началото новоприетият ученик често и много общува с учителя - той прониква във вътрешния двор на жилището му, където влизат само най-верните. Оттам произлиза терминът езотеричен,антоним на екзотеричен. От този момент започва истинското посвещаване в тайните.

Разкритията се състоят в пьлно изложение и доказателство на тайното учение, като се започне от принципите му, съдържащи се в тайната наука за числата, и се завърши с последните степени на световната еволюция, със съдбата и целите на божествената Психея, човешката душа. Науката за числата е позната под различни имена в храмовете на Египет и Азия. Тя е ключът на цялото учение и затова се пази в тайна от простолюдието. Цифрите, буквите, геометричните фигури и човешките представи, които служат за знаци в тази алгебра на тайнствения свят, биват схващани само от посветените в тайните.

Новопосвещаваните се въвеждат в смисъла им само след тържествена клетва за мълчание. Питагор излага това свое учение в книга, написана лично от него и наречена Хиерос логос ("Свещена дума"). Тази книга не е запазена до днес, но трудовете на питагорейците Филолай, Архит и Хераклид Понтийски, диалозите на Платон, трактатите на Аристотел, Порфирий и Ямблих съдържат нейните принципи. И ако все пак те остават неразгадаеми за съвременните философи, това се дължи на обстоятелството, че техният смисъл и значение могат да бъдат разбрани само в сравнителния анализ на всички източни езотерични учения.

Питагор нарича своите ученици математици, защото излагането на висшата наука започва с учението за числата. Но тази свещена математика, или науката за принципите, е по-висша и по-жива от невежествена та математика, която днес познават нашите ученици и философи. В питагорейската наука Числото не се възприема като абстрактно количество, а като естествено и активно качество на върховната Единица, на Бога, източника на всеобщата хармония. Науката за числата е наука за живите сили, за божествените способности, действащи в световете и в човека, в макрокосмоса и в микрокосмоса... Като вниква в тях и като обяснява тяхната игра, Питагор всъщност се занимава с теогония, или с рационална теология.

Една истинска теология би трябвало да даде принципите на всички науки. Тя не би била наука за Бога, ако не посочва единството и взаимовръзката на природните науки. Тя не заслужава името си, ако не пред ставлява синтезът на всички науки. Такава роля играе в египетските храмове науката за Свещеното Слово, формулирана точно и наречена от Питагор наука за числата. Тя има за цел да даде на човечеството ключа на съществуването, на науката и на живота. Под ръководството на учителя новопосвещаваният трябва да съзерцава принципите на тази наука в собствения си ум, преди да проследи разнообразието от ней ните приложения в концентричната безкрайност на областите на еволюцията.

Един съвременен поет предчувства тази истина, когато кара Фауст да слезе при Майките, за да възвърне живота на Елена. Фауст долавя магическия ключ, земята изчезва под краката му, той се унася и навлиза в празнотата на пространството. Най-после той се озовава при Майките, които бдят над първоначалните форми на великото Всичко и произвеждат съществата от първообразите. Тези Майки са питагорейските числа, божествените сили на света. Поетът показва движението на собствената си мисъл, преди да проникне в бездните на неизмеримото. Древният посветен в тайните вижда директно разума и това вътрешно откровение прилича по-скоро на издигане към пламтящото  слънце на Истината, откъдето в пълнотата на Светлината той съзерцава съществата и формите, хвърляни във вихъра на Живота чрез едно зашеметяващо лъчение.

Древният посветен в тайните не обладава изведнъж тази истина, с която човек осъществява световния живот чрез съсредоточаване на своите способности. За това се изискват цели години упражняване, изисква се и нещо още по-трудно - единение на разума и волята. Преди той да съумее да си служи с творческата дума (а малцина постигат това!), трябва буква по буква, сричка по сричка да заучава свещеното слово.

Питагор води тези уроци в храма на музите. По негово изрично искане и по негови указания той е построен близо до жилището му в една градина. Само учениците от втората степен могат да влизат там заедно с учителя. В храма се виждат статуи на деветте музи, изваяни от мрамор. В средата стой Хестия, тържествена и тайнствено забулена. С лявата си ръка тя закриля пламъка на едно огнище, а с дясната сочи към небето. При гърците, както и при римляните, Хестия, или Веста, е пазителка на божествения принцип, намиращ се във всичко. Неин олтар като представителка на свещения огън има не само в храма на Делфи, но и в атинския сенат, и във всеки дом. В светилището на Питагор тя представлява символа на божествената и основна наука, на теогонията. Около нея езотеричните музи носят не само традиционните си митологически имена, но и имената на тайните науки и на свещените изкуства. Урания покровителства астрономията и астрологията; Полимния - есхатологията и гадателството; Мелпомена с трагическата си маска – науката за живота и смъртта, за превращенията и преражданията. Тези три главни музи представят космогонията или небесната физика. Калиопа, Клио и Евтерпа покровителстват науката за човека, или психологията, със съответните и изкуства: медицината и магията. Последната група -Терпсихора, Ерато и Талия, обхваща физиката на земята, науката за елементите, камъните, растенията и животните. Така още от пръв по глед организмът на науките по подобие на организма на вселената се появява пред ученика чрез изображенията на музите, огрявани от божествен пламък.

Питагор отвежда учениците си в това малко светилище, отваря книгата на Словото и започва езотеричния си урок.

- Тези Музи - говори той - са само земните изображения на небесни сили, чиято безплътна и възвишена красота вие ще съзерцавате в себе си. Както те гледат Огъня на Хестия, откъдето те произлизат, така и вие трябва да проникнете в Централния Огън на Вселената, в божествения Дух, за да се простирате заедно с него във видимите му проявления.

Със силна и смела ръка Питагор издига учениците си до света на формите и на реалностите. Той заличава времето и пространството и прониква заедно с тях във великата Единица, в същността на несътвореното Същество.

Питагор я нарича първата Единица, съставена от хармония, мъжкия Огън, който пронизва всичко, Духа, който сам се движи, Неразчленимия и великия Непроявяван, чиято творческа мисъл проявява временните светове, Единствения, Вечния, Неизменния, скрит в множеството неща, които минават и се променят.

Същността на човека е скрита за самия него, казва питагореецът Филолай. Той познава само нещата на този свят, където крайното е съединено с безкрайното. Как би могъл той да ги познае? Между не го и нещата съществува хармония, едно отношение, един общ принцип. Този принцип им е даден от Единия, който освен същност им придава и разум. Той е общата мярка за обекта и субекта, той е причината на нещата, чрез които душата съучаства в последната причина на Единиия*/*Във висшата математика се доказва, че нулата, умножена с безкрайност, е равна на единица, в реда на абсолютните идеи нулата означава неопределеното същество. В езика на храмовете вечността, безкрайността се отбелязва с кръг или със змия, захапала опашката си - символ на самодвижещата се безкрайност. И така, щом безкрайността е определена, тя произвежда всички числа, които съдържа във великата си единичност и които управлява в пълна хармония. Такъв е висшият смисъл на първия проблем на Питагоровата теория. Това е причината, поради която голямата единица съдържа всички малки и всички числа произхождат от движещата се велика единичност./.Но как да се доближим до Него, до неуловимото същество? Виждал ли е някой някога господаря на времето, душата на слънцата, източника на разума? Не. Само в сливането с него човек може да вникне в същността му. Той прилича на невидим огън в центъра на вселената, чийто подвижен пламък докосва всички светове и движи окръжността." Филолай прибавя, че посвещаването в тайните е приближаване на човека до великото същество чрез уподобяването му с него, чрез възможно най-голямо- то му усъвършенстване, чрез господство над нещата с разума, чрез превръщането му в активен като великото същество, а не пасивен като нещата.

"Нима вашето същество, вашата душа не е един микрокосмос, една малка вселена? Но тази вселена е изпълнена с бури и разногласия. Е, добре, въпросът е в нея да се осъществи единство и хармония. И тогава, само тогава, Бог ще слезе във вашето съзнание, тогава вие ще участвате в могъществото му и вашата воля ще стане камък от огнището, олтар на Хестия, престол на Юпитер!"

Бог, неразчленимата същност, се изразява чрез Единичността, която съдържа Безкрайността, това е числото на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, а неговият знак - живият Огън, символът на Духа, който е същността на Всичко. Ето първия от принципите.

Но Божиите качества приличат на онзи свещен мистичен лотос, който египетският посветен в тайните, легнал в ковчега, вижда да изниква в тъмната нощ. В началото той е само блестяща точка, после се разпуква като цвете и пламтящият му център разцъфва като хилядолистна сияйна роза.

Питагор казва, че великата Единица действа като творческа Двойка. Когато Бог се прояви, той е двоен. Той е неразчленима същност и разчленима субстанциалност. Той е мъжкият, деятелният и одухотворяващ принцип и женският пасивен принцип, или пластическата и одушевена материя. Така че Двойката представлява съединението на Вечния Мъж и Вечната Жена в Бога, двете съществени божествени способности. Орфей изразява тази идея в стиха:

Юпитер е божественият Съпруг и Съпруга.

Всички политеисти винаги осъзнават тази идея, когато си представят Божеството ту в образа на мъж, ту в образа на жена.

Живата и вечна Природа, великата Съпруга на Бога, не е само земната природа, но и небесната, невидима за нашите плътски очи. Това е Душата на Света, изначалната Светлина наричана ту Майя, ту Изида или Кабела, която съдържа същността на всички души, съдържа архетипите на всички същества. После тя е Деметра, земята заедно с телата, в които душите се въплътяват. След това тя е Жената, сподвижницата на Мъжа. Жената представлява Природата, затова цялостният образ на Бога не е само Мъжът, а Мъжът и Жената. Оттам води началото си тяхното непреодолимо, вълшебно и съдбовно  привличане. Оттам произлиза упоителността на Любовта, в която се таи мечтата за безкрайно сътворяване и смътното предчувствие, че Вечният Мъж и Вечната Жена се наслаждават на пълно единение в лоното на Бога.

- Нека се поклоним на Жената на земята и на небето - говори Питагор. - На нас и на всички посветени в тайните тя позволява да разберем тази велика Жена - Природата. Нека тя бъде нейният сияен образ и нека ни помогне постепенно да се издигнем до великата Душа на Света, която ражда, съхранява и възобновява, да се издигнем до божествената Кибела, която носи всички души в наметалото си, изтъкано от светлина.

Единицата представлява същността на Бога, а Двойката - неговата съзидателна способност. Двойката поражда света - видимата проява на Бога във времето и пространството.

Реалният свят е троен. Както човекът се състои от три различни, но слети елемента - тяло, душа и дух, - така и вселената е разделена на три концентрични сфери: природен свят, човешки свят и божествен свят. Троичността, или троичният закон, е законът за устройството на нещата и истинският ключ на живота. Троичността можем да съзрем във всички стъпала на живота, като се започне от строежа на клетката, от физиологическото устройство на животинското тяло и от функционирането на кръвоносната система и се завърши с метафизичното устройство на човека, на вселената и на Бога. По вълшебен начин троичността разкрива пред учудения ум строежа на вселената - тя показва безкрайните съотношения между макрокосмоса и микрокосмоса. Тя е като светлина, която прониква в нещата, за да ги направи прозрачни, и чрез нея малките и големите светове светват като магически фенер.

Нека обясним този закон с основното съотношение на човека и вселената. Питагор допуска, че човешкият дух, разумът, е приел от Бога безсмъртната си, невидима и абсолютно деятелна природа, понеже духът е това, което се движи само. Той нарича тялото смъртната, разчленима и пасивна част на духа. Според него онова, което наричаме душа, е тясно свързано с духа, но е съставено и от трети помощен елемент, който произлиза от космичния флуид. Така че душата прилича на ефирно тяло, което духът създава. Без това ефирно тяло материалното не би могло да действа, би било неподвижен и безжизнен труп* /*Същата идея споделя св. Павел, посветен в тайните, когато говори за духовно тяло/.. Душата има формата на тялото, което тя оживотворява и което надживява след смъртта и разлагането. Тогава тя по думите на Питагор, повторени и от Платон, се превръща в лека колесница, която издига духа в божествените сфери или пък го оставя да падне отново в тъмните зони на материята - според заслугите му. Така че строежът и еволюция та на човека се повтарят в растящи кръгове по цялата стълба на съществата и във всички сфери. Както човешката душа се разкъсва между духа, който я привлича, и тялото, което я задържа, така и човечеството се развива между природния и животинския свят, където се намират земните му корени, и божествения свят на чистите духове, където се намира божественият му източник и към който то се стреми да се издигне. Това, което става с човечеството, се извършва в различни мащаби и винаги поновому във всички земи и във всички слънчеви системи. Продължете този край до безкрайност и ако можете, обгърнете само с един поглед безграничните светове. Какво ще намерите там? Творческата мисъл, неуловимото звездно движение и еволюиращите светове, а това са духът, душата и тялото на божеството. Като повдигате после дователно булата и изучавате способностите  на  божеството,  ще  видите Троичността и Двоичността, обвити в здрачната дълбина на Единицата - като звезден избор в бездните на безкрайността.

В това кратко изложение може да се разбере голямото значение, което Питагор отдава на троичния закон. Трябва да се каже дори, че този закон е крайъгълният камък на езотеричната наука. Всички велики посветени в религиозните тайни съзнават това, всички теософи го предусещат. Един оракул на Заратустра казва:

Навсякъде във вселената царува числото Три,

А Единицата е неговото начало.

Питагор има голямата заслуга да формулира това с яснотата, присъща на гръцкия дух. Той прави от този закон центъра на своята теогония и основата на науките. Тази идея обаче е скрита в езотеричните съчинения на Питагор и по-късните философи, с изключение на малцина посветени в тайните науки*/*На първо място тук трябва да изтъкнем Фабър д"Оливие ("Златните стихове на Питагор"). Това истинско разбира не за силите на вселената няма нищо общо с празните спекулации на чистите метафизици като например Хегеловите теза, антитеза и синтеза, които са простички игри на ума./, не я разбират в нейната пълнота. От Всичко казано дотук става ясно, че законът за всеобщата троичност представлява широка и солидна основа за класификацията на науките, за космогонията и психологията.

Както  всеобщата  троичност  се съсредоточава в единичността на Бога, или в Единицата, така и троичността на човека се съсредоточава в съзнанието на Аз-а и във волята, която събира всички способности на тя лото, душата и духа в живата единичност, тялото, душата и духа в живата единичност. Троичността на човека и Бога, представена в Единицата, съставят свещената Четворка. Но човекът само относително осъществява собствената си единичност, защото волята му не може да действа едновременно и изцяло над цялото му същество с неговите три елемента, т. е. над инстинкта, душата и разума. Вселената и самият Бог се явяват пред него последователно, отразявани в тези три огледала:

1. Виждан през инстинкта и през калейдоскопа на чувствата, Бог е множествен и безкраен като своите проявления. Оттук идва и политеизмът, където броят на боговете е неограничен.

2. Виждан през разсъдъчната душа, Бог е двоен, т. е. той е дух и материя. Оттук произхожда дуализмът на Заратустра, на манихеите и на други религии.

3. Виждан през чистия разум, Бог е троен, той е дух, душа и тяло във всички проявления на вселената. От тук водят началото си тройствените религии на Индия (Брахма, Вишну и Шива), та дори и троичността в християнството (Отец, Син и Свети Дух).

4. Виждан през волята, която обединява всичко, Бог е единствен. Оттам произхожда монотеизмът на Мойсей в цялата му строгост. Тук няма олицетворяване, няма въплъщение - ние излизаме от видимата Вселена и влизаме в Абсолютното. Вечният сам царува над света. Ето защо различията в религиите произлизат от факта, че човекът схваща божеството, като го гледа през собственото си същество, което е относително, докато Бог във всеки миг осъществява единството на трите свята в хармонията на вселената.

Четворката има вълшебна сила, защото в нея се съдържат не само принципите на науките, законът на съществата и начинът на еволюцията им, но и причината за разликите в религиите и висшето им единство. Тетраграмата е истинският всеобщ ключ. На това се дължи въодушевлението, с което Лизид говори за нея в златните стихове. Сега вече е ясно защо питагорейците се заклеват в този велик символ:

Кълна се в Онзи, който е начертал в сърцата ни Свещената Четворка, неизмерим и чист символ, Източник на Природата и образец на Боговете.

Питагор продължава урока за науката за числата. Във всяко от числата той съзира един принцип, един закон, една сила, действаща във вселената. Но той твърди, че съществените принципи се съдържат в първите четири числа, защото като ги събираме или умножаваме, получаваме всички други числа. Така и без крайното разнообразие на съществата, които съставят вселената, се дължи на комбинациите от трите първоначални сили: материята, душата и духа, под влиянието на съзидателното внушение на божественото единство, което ги смесва, разделя, съсредоточава и движи. Питагор, както всички видни представители на езотеричната наука, придава голямо значение на числата Седем и Десет. Седмицата, която е сбор от три и четири, обозначава единението на човека и божеството. Това е цифрата на великите посветени в тай ните и понеже изразява пълното осъществяване във всяко нещо, тя представя закона на еволюцията. Десятката, образувана от сбора на първите четири цифри, е съвършеното число, защото представлява всички принципи на божеството, еволюирали и свързани в едно ново единение.

Питагор приключва урока по теогония, като посочва на учениците си деветте музи, които олицетворяват науките, разделени по три, представят трайната троичност, еволюирала в девет свята, и заедно с Хестия, божествената наука, пазителката на първоначалния огън, образуват свещената Десятка. image




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: margiv
Категория: Поезия
Прочетен: 622562
Постинги: 425
Коментари: 234
Гласове: 762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031