КАРМА и ЕГРЕГОР или пътят към нашето щастие Езотерични трактати в три книги Книга III Авесалом Подводни Тази книга ни запознава със странни неща. Езотериката не е наука – но въпреки това може да се преподава. Всеки родител иска да възпита добре децата си. Но защо понякога децата се отчуждават от своите родители и дори стават жестоки и безсърдечни към тях?Искаме да проумеем защо страдаме от лошотията на своите деца. В тази книга се намират отговорите на тези болезнени въпроси. Всеки от нас се е сблъсквал, с държавни институции и от този сблъсък са оставали дълбоки незаздравяващи рани. И се е питал: „Защо държавата е толкова жестока към мен?” „И защо управниците не се интересуват от живота на своя народ?” Защо егрегорът на държавата така безцеремонно дърпа конците? И още много „защо”... Отговорите на много въпроси се съдържат в тази трета книга на „Езотеричните трактати”. Животът има своята тайнствена логика, която се крие под повърхността на събитията. Ако искаме очите ни да я видят, нека прочетем тази книга. Авесалом ПОДВОДНИ е роден през 1953 г. в Москва Майка му е филоложка, а баща му е математик. Подводни завършва физико-математически техникум и университета "Ломоносов ". Работи като програмист и приложен математик. През 80-те години се увлича по езотериката и индуиската философия, астрономията и нумерологията. От 1988 г. Разработва собствена оздравителна концепция, съчетаваща енергийни и физически методи, уникална програма за гимнастика и масажи. Автор е на десет книги. Живее в Москва. Колекционира минерали, които използва за лечебната си практика. Води курсове по оздравителна гимнастика, астрология и психология. ВЪВЕДЕНИЕ Свободата е на първо място знание. Самоограничението и отговорността по своята същност са преки последствия от знанието. Що се отнася до полемиката за това трябва ли да се повиват в пелени но¬вородените, то отговорът е безусловно: да. Те трябва да разберат още от първия миг къде са попаднали. Този трактат е посветен на проблема: какво извън мен е мое? Някои философи отговарят: нищо. На пръв поглед все пак има нещо, което е мое - някои мисли, убеждения, постъпки. Принципът на свободната воля, признаван от всички религии, предполага съществуването на някакво "аз", което проявява тази свободна воля. И сега авторът ще се опита да изясни в каква степен свободата е илюзия и какво знание тряб¬ва да притежаваме, за да я реализираме. Този трактат е написан въз основа на индийски философски концепции. Схващането за духовната еволюция на Вселената, Абсолюта и кармата е известно на читателите. От окултните термини тук често се използват следните: тънки светове, психическа енергия и егрегори . Егрегорът е основна структурна единица на тънките светове. На всяка човешка организация на Земята съответствува област в тънките светове, наречена егрегор; най-известни егрегори са онези, съответстващи на религиите: християнски, мюсюлмански, будистки и прочие. Организациите от друг тип - държави, предприятия, семейство, нации, клубове, - също притежават свои егрегори. Основният признак, по който се разпознават хората, принадлежащи на даден егрегор, е мистичното усещане, описвано с понятието "свой". "Никога не разговаряйте с материалисти" - съвременен учебник по раджа-йога Сетивният свят представлява отражение на тънките светове. Егрегорите са много повече от различните човешки организации. В окултизма се говори за егрегор на "Невидимата школа", обединяващ хора, които провеждат еволюцията на Земята. Повечето от тях не се познават и дори не подозират за съществуването на този егрегор. На Земята липсват съответни организации, но това не влияе на техните действия. Егрегорът винаги възниква преди съответната човешка организация. Той създава необходимите условия на Земята, изпраща избрани от него хора, съответствуващи на енергийните потоци, и колективът възниква сякаш от нищото. Много поучително е възникването на нов етнос, добре описан от Лев Гумильов в " Етногенезис и биосфера на Земята". В един чудесен момент на определено място се появява неголяма група хора. Лев Гумильов ги нарича ""пасионарии /"страстни"/. Те притежават необичайна психическа енергия и са обзети от идеи. Покрай пасионариите бързо се събират последователи, "заразени" с тяхната енергия. Младият етнос се отличава с голям процент пасионарии и това му помага да се сплоти и бързо да завоюва свое място под слънцето. Чрез пасионариите става материализация на определени идеи на егрегора - в дадения случай създаването на нов етнос. Егрегорът снабдява слугите си с енергия и идеи, но изисква да му се заплаща със саможертва. Проблем за доброволното служене на пасионария не съществува-той, както се казва, е на къс повод, върши само онова, което му нарежда егрегорът. А заплащането, по правило, става с живота, който обикновено е ярък и интересен. Пасионарят, разбира се, може да си мисли, че сам си подрежда живота, но всъщност неговата главна страст, идея и желание са твърдо програмирани от егрегора. Заедно с това той му дава власт над света под формата на обилна психическа енергия. Тя протича през мощен канал за връзка с резервите на егрегора. Но това е така, докато пасионарият е необходим на егрегора. Ако по една или друга причина служенето се прекрати, егрегорът затваря канала за връзка. Когато при жената настъпи климаксът, каналът за връзка с дадения егрегор отслабва. Неговият символ е "ин" - световното женско начало. Жената в голяма степен загубва своята специфична женска привлекателност, тоест - магическата психична власт над мъжете. Егрегор не се избира. Егрегорът избира. Окултна поговорка. Всеки човек е свързан с няколко егрегора: на семейството, на училището, на своята нация и държава, и много други, за чието съществувание дори не подозира. Освен това у всеки съществува личен егоичен егрегор, който персонално следи как протича животът му. Човек, който служи предимно на своя егоичен егрегор, естествено, се нарича егоист. Когато служим на даден егрегор, ние не усещаме това като насилие. На нас ни се струва, че просто така сме устроени, че онова, което вършим, ни е интересно и точно това ни се иска да правим. Ако имаме добър канал за връзка с егрегора на семейството, тогава интересите на семейство ще се възприемат като собствени интереси. Всеки егрегор излъчва енергийни и информационни потоци на определени честоти, свойствени само за него. Поради това те се възприемат само от онези, които са настроени на тези честоти. Смисълът на възпитанието и обучението се състои в настройката на ученика на вълните на даден егрегор. Когато човекът е обучен, той е настроен на вълните на определен егрегор и мисли, чувства и действа под негово ръко¬водство. Окултистът би казал, че при този човек се е открил канал към егрегора. Така хората започват да пишат стихове, да рисуват или да се занимават с наука. Човек притежава определена свобода в избора на егрегор: той може да изучава математика, физика, биология, да следва философия или филология. Но бързо открива, че не всички егрегори са еднакво достъпни за него. За едни занимания притежава способности, включването към тях е лесно, а към други няма влечение, техните егрегори са трудно достъпни. И това не е случайно. В действителност всеки човек се появява на света с напълно определен набор от кармически задачи и списък на егрегори, на които е длъжен да служи. Съответните канали у него са открити още от раждането му. Онзи, който намери своя предопределен от кармата егрегор, е щастлив и колкото и трудности да среща, винаги се чувства на мястото си в живота, тоест - в еволюционния поток. В психологията това се нарича самоактуализация, усещане за собствена реализация. Ако човек не е в състояние да открие своя егрегор, опитва се да намери заместител и тогава служи на чужди егрегори. Човек може да излъже околните и себе си, но не може да измами съдбата. Ние служим на даден егрегор по два начина: или като му работим ангария, или като му плащаме данък. В първия случай свободна воля практически липсва, макар у нас да съществува илюзия, че не е така. Станали сме чист проводник на волята на егрегора. Във втория случай егрегорът дава обща програма на действие, предоставяйки ни възможност за самоинициатива в определени рамки. Реализирайки тази свобода, ние създаваме изменения в егрегора, които са твърде съществени, но остават незабележими от човешка гледна точка. Егрегорът ни програмира двояко: чрез вътрешни и външни начини. Отвън това става посредством житейски обстоятелства и събития, отвътре - чрез създаване на определени мисли, емоции и желания. Равнището на свобода у човека зависи от степента на свързаност с егрегора, от еволюционното му равнище и от еволюционното ниво на самия егрегор. Колкото по-ниско е нивото на егрегора и е по-близо до егоичния егрегор, толкова по-малко свобода ни се оставя. Мислите и чувствата не се създават, те само се регистрират от съзнанието. Вниманието, направлявано от подсъзнанието към определени места в тънките светове, регистрира намиращите се там ментални и астрални същности. Субективно това се преживява като хрумнала ни мисъл или обзело ни чувство. Човешката индивидуалност проговаря в два момента. Първо, от нея зависи направлението на подсъзнателното внимание, и второ - оформянето на мислите в думи, на чувствата в действия. Но индивидуалната свобода се проявява и в още нещо. Ако каналът за връзка на човека с тънките светове е достатъчно широк, тоест - може да пропуска значително количество енергия, получаваме възможност да променяме структурата на егрегора и да влияем на световната карма. Такава способност в окултизма се нарича реализационна власт. По принцип реализационната власт нараства с еволюционното развитие на човека и не трябва да се бърка с властта в обичайния смисъл на думата. Като правило светските владетели са добри проводници на волята на съответния егрегор. Но техните възможности за въздействие обикновено са малки. Затова са безволеви марионетки на егрегора. Реализационната власт всъщност е власт над егрегора. Човек, който притежава голяма реализационна власт притежава и власт над външния свят. Но тази власт е невидима. Неговата воля реално се въплъщава чрез действията на егрегора, което се възприема като "случайно" стечение на обстоятелства. Впечатлението е, че на даден човек много му върви. В съответствие със степента на реализационна власт можем условно да определим три равнища на човешка свобода. На първото равнище управлението на подсъзнателното внимание напълно се поема от егрегора. В този случай за дадения човек казват, че мисли и чувства с щампи, макар на самия човек да му се струва, че неговите мисли и чувства са уникални. На второ ниво човек в някаква степен сам направлява своето подсъзнателно внимание върху тази или онази част на егрегора. Тогава на него му хрумват неочаквани мисли и оригинални емоции. Поведението му е трудно предсказуемо. Такъв човек бива възприеман от околните като интересна творческа личност. Той е способен на творческа дейност. Но и на това равнище човек все пак се явява като добър редактор на инфор¬мацията, идваща в егрегора. На трето равнище човек получава възможност сам да променя характера и структурата на астросомите и мислеформите на егрегора. Но за да се случи това, човек трябва да има широк канал за връзка с дадения егрегор и добра лична енергетика. Егрегорът дава такъв канал само на онзи, който предварително е доказал вярност на първо и второ равнище, и е получил добра представа за егрегора като цяло. Именно на трето равнище човек Получава реална свобода и възможност да участва в процеса на еволюцията. И макар за служенето да не се заплаща, все пак егрегорът притежава начин да поощрява своите верни слуги. И да наказва враговете и предателите. Но трябва да помним, че у егрегора няма лични чувства и мотиви, тъй като става дума за безличния кармичен закон. Кармичните задачи на групата обикновено се различават от външните цели, провъзгласявани официално. По принцип житейският път на човек представлява последователно освобождаване на неговия индивидуален дух от сковаващите го обвивки, разширяване на неговото същностно съзнание, постепенно доближаване до Световния Дух и сливане с него. Външно това изглежда като последователен низ от препятствия и изпитания, в хода на които човек се научава да възприема света и да търси своето висше "аз", осъзнавайки низшето си "аз" като външна обвивка. Често тази работа се извършва в рамките на колективна дейност, притежаваща като красива фасада социално приемливи цели. Всъщност всички цели във външния свят са илюзорни, а победите и пораженията са фиктивни. Тази истина се споделя от повечето религии. Това трябва да се разбира в смисъл, че всяко събитие в сетивния свят е само символ на някакво друго събитие, протичащо в тънките светове, и само второто има истински смисъл. Мъдрец е онзи, който умее да чете тези символи и по събития в сетивния свят е способен да възстановява събития в тънките светове. Една от най-важните цели пред всеки колектив е груповото обучение. В процеса на осмисляне на ситуациите, възникващи в колектива, неговите членове получават същностен опит, тоест -постигат света и си го обясняват. Това е основна кармична функция на колектива. Развивайки се егрегорът влияе на тънките светове и на тяхната еволюция. От участниците в колектива зависи колко хармонично ще бъде това влияние. Дали ще излети самолетът, конструиран в дадено бюро, от кармична гледна точка е второстепенен въпрос. Това е само признак, по който можем да разберем на какъв стадий се намира съответният егрегор. Ако не виждаме смисъл в нещо, това само означава, че засега не сме в състояние да го видим. Народът, копнеещ повишаване на своето благосъстояние, материалистическата наука, която се опитва да създаде математически модел на света, изкуството, стараещо се да изрази световната хармония са примери за групови дейности, чиито външни цели са непостижими. Но кармичните цели на тези дейности са ясни: хората трябва да се убедят, че тези цели в крайна сметка са непостижими, и че на висшето "аз" това не е необходимо. Това е част от преодоляване на кармична програма, която в християнството се нарича "похот към живот в сетивния свят", а от индуистите - майя, илюзия. Глава 1 ЕГРЕГОР "Каквото горе, такова и долу" Хермес Трисмегист Еволюция на егрегора Както всичко живо, егрегорите възникват, растат, видоизменят се и след известно време умират или се променят в нови егрегори от друг вид. Раждането, развитието и смъртта на егрегора, а също и неговото взаимодействие с други егрегори, се регулира от закона на кармата. Жизнеността на егрегора се определя от неговата енергетика и от способността му за промяна. Тези две качества са тясно свързани. Енергичният егрегор се развива бързо, а закостенелият притежава малко енергия. Енергичният егрегор може да погълне или да застави други егрегори да му служат. Под влияние на превъзхождащи го сили той може да се променя и да се приспособява към обстановката. Егрегорът притежава определена свобода на волята, която зависи от неговото еволюционно равнище и от енергетиката му. Всяко събитие в сетивния свят в грубо копие на събития в тънките светове. Тънките светове са устроени много по-сложно от сетивния свят, но затова пък техните закони са по-прости. В материалния свят ние възприемаме явления, които са символи на обекти от тънките светове. И се опитваме да приложим върху тях законите на тънките светове, което, естествено, няма как да се получи. За да разберем сетивния свят, трябва да се извисим до тънките светове. Човек притежава физическо тяло и няколко тънки тела: етерно, астрално, ментално и прочие. Да си представим, че у даден човек астралното тяло е болно и е започнала депресия. Вследствие на това са се понижили защитните сили и микробите, които винаги присъствуват във физическото тяло, са се размножили безконтролно. Материалната причина за болестта е недостатъчната активност на лимфоцитите. Но истинската причина се крие в болестта на астралното тяло. Разбира се, микробите, и лимфоцитите имат свои аналози в тънките светове. Там също има определени закони за взаимодействие, моделиращи отношенията между материалните лимфоцити и материалните микроби. Но копията на тези закони са твърде груби и не отчитат много неща. Оттук произтичат и множеството трудности пред материалистическата медицина. Според закона за аналогията на Хермес Трисмегист, на всяко събитие в живота на егрегора съответствува житейско събитие в живота на колектива или на организацията. Така се раждат етносите. Да вземем за пример религиозните войни. Четейки описания на разногласията, довели до дългогодишни кървави войни, ние ще се убедим, че историците само ни мътят главите. Защото невъзможно е абсолютно непостижимите за ума на тогавашните селяни и феодали схоластически подробности за троичността на Бог да бъдат толкова важни, че да ги накарат да се сражават за тях. Ясно е, че това са само символи. И наистина, тези войни са само отражения на войните между два енергични егрегора и символът на всяка религия е канал към съответния егрегор. Но кръвопролитните земни войни на егрегорите не са единствените отношения. Възможни са взаимно търпими съществувания и конкуриращи симбиози /религия -атеистична държава/, и творчески симбиози /семейство - държава/. Семейният егрегор готви детето да служи на държавния егрегор. На свой ред държавният егрегор охранява и поддържа семейния егрегор. Но все пак хармонично съвместно съществуване между два егрегора се среща твърде рядко. Границите между егрегорите преминават през сърцето. Конфликтите от типа семейство -работа, личност - колектив, егоизъм - дълг и прочее, са резултат от борба между егрегорите, на които служим. Егрегорът и човекът В този трактат се разглеждат само егрегори, свързани с големи човешки групи. Каква е ролята на човека в живота на егрегора, с който е свързан? Всеки човек, притежаващ канал към някакъв егрегор, може да му въздействува пряко или косвено. Пряко - с молитва, с интензивен размисъл, с чертаене на планове и прочее. И косвено - с всяка своя постъпка. Ние служим на егрегора непрекъснато. Откривайки канал към човека, егрегорът го снабдява с мисли, емоции и енергия, но също така започва да го програмира, осигурявайки си цялостност, съществувание и развитие. Тук действува твърдият принцип "не отивай в чужд манастир със свой устав". И наистина, попадайки в нов колектив, човек трябва да знае, че неписаните закони там трябва да се спазват. Иначе човек в един момент сам ще поиска да си тръгне. Защото ще се окаже, че егрегорът е закрил канала му за връзка, а членовете на колектива усещат това. Силният егрегор може да влияе върху обстоятелства от външния живот на човека като му отнеме възможност да попадне в дадения колектив /"случайно" изпуска влака и закъснява за конкурса/. Преди да отвори канал за даден човек, егрегорът предварително го подлага на изпитание, организирайки препятствия от външен и вътрешен характер. Най-разпространеният тест е когато на човек му се отваря канал, а след това каналът се отнема, за да се види реакцията. Ще се разочарова ли човек, отказвайки се от открива¬щата се възможност? Или ще продължи да се стреми към нея? В някои дзен-манастири посрещат новите ученици с удари по главата. Всеки човек притежава канали към няколко егрегора и поради това чрез него се реализира връзката между егрегорите. Тази тема е тясно свързана с темата за развитието на егрегора посредством индивидуалната човешка дейност. Вече изпитаните слуги на егрегора получават известна свобода на действие, която реализират, включвайки дадения егрегор към други егрегори. Така чрез смесване на енергиите се оказва въздействие. Понякога такъв синтез се оказва плодотворен, друг път разрушителен за дадения егрегор. Продължителността на живот на закостенелия и умиращ егрегор може да бъде удължена, вливайки в него енергия /идеи, мисли/ от други егрегори. Понякога настъпва трансформация, друг път само продължаване на предсмъртната агония. Членовете на колектива добре усещат състоянието на своя егрегор. Снижаването на неговата енергетика, застоят и други подобни явления не остават незабелязани. И тук възниква повтарящият се в хиляди различни форми, но по същността си един и същи проблем: проблемът на обновлението. От една страна неподвижният, неразвиващ се егрегор, престава да излъчва по своите канали енергия за членовете на колектива. Изчезнали са предишният ентусиазъм, кипежът на мисли и страсти. Очевидно с призиви, уговаряне и принуда младите поколения не можеш ги накара да свършат нещо. От друга страна, всяко изменение на егрегора води до промяна в енергийния му спектър и предишните канали започват да работят зле. Казано е, че не трябва да се налива ново вино в стари мехове. Когато егрегорът се развива, расте и набира сила, той открива пред своите последователи широки канали. Възникват множество пасионарии. Когато целите са постигнати, растежът на егрегора спира, започва пълно преустройство на структурите му, което води до кристализация и смърт. Отчуждаването от идеите в обичайния смисъл на думата се схваща като профанация. От енергийна гледна точка това означава, че каналът, чийто символ е дадената идея, се затваря или започва да работи на по-ниски честоти. Отчуждението от идеите става в момент на кристализация на егрегора, независимо колко високи първоначално са били тези идеи. Всички идеи, създадени от егрегора и завладели колектива, се намират в пряка връзка с фазата на развитието му. Но ние не трябва да си представяме егрегора като антропоморфен и притежаващ човешки емоции от рода на завист, гняв, ревност и други подобни. От друга страна, в хода на своята еволюция егрегорът извършва действия, които можем да наречем насилие над хората. Какво ли не върши човек заради идеите си, ако каналът му за връзка с егрегора е достатъчно широк! Той може да посвети целия си живот на идеята, може да умре за нея, без изобщо да се замисли за причината на своя ентусиазъм. Егрегорът има огромна власт над хората. Ако е необходимо, той може да хвърли огромни човешки маси под куршумите! Егрегорът може да лиши някого от канал за връзка и тогава човекът ще ходи по света, отчаяно опитвайки се да проумее какво се е случило, защо нищо не му се иска и нищо не може да го зарадва. Но егрегорът също зависи от човека. За нормалното еволюционно развитие е нужна постоянна творческа работа. За нея Абсолютът ни е дал свобода на волята. Но в случая с егрегора част от неговата свободна воля принадлежи на човека и егрегорът не може да си я вземе обратно. Така че наивното твърдение, че хората сами създават своята история, има известно основание. Трябва само да добавим, че хората творят историята си в рамките на кармата, които са твърде тесни и, главно — почти невидими. Структура на егрегора Добра представа за структурата на егрегора дава структурата на съответните организации. Администрация, отдел "Кадри", международен отдел, счетоводство, канцелария, каса и прочее. Един от героите на Достоевски отбелязва: "Ако не съществува Бог, то какъв щаб-капитан мога да бъда аз?" Социалната психология е открила, че във всеки колектив, освен формален ръководител, съществува и тъй нареченият неформален лидер, притежаващ авторитет, често изразяващ "общественото мнение", тоест - мислите на егрегора. Това е ясен намек, че освен формални цели, колективът има и някакви други цели, за чието осъществяване се създава допълнителна структура и допълнителен канал за пряка връзка с егрегора. В някои случаи това става чрез неформалния лидер. Колкото е по-близо формалната структура на организацията до структурата на егрегора, толкова по-добре функционира тя. Но в случай, че егрегорът е кристализирал, дори и най-гъвкавата формална структура скоро се превръща в своята противоположност. Рибата, както казва народната мъдрост, се вмирисва от главата. Ако бъде обновен егрегорът, в колектива от само себе си възникват нови форми и се появяват нови хора, които ги реализират. Всеки егрегор се създава /това важи само за егрегори от висше равнище/ за изпълнението на кармична задача. За да бъде изпълнена тази кармична задача, егрегорът трябва известно време да съществува в среда, която постоянно да му въздействува. Затова неговата структура се формира така, че да се осигури неговата цялост и независимост от обкръжението, като същевременно е достатъчно гъвкав, за да се адаптира към промените в околната среда и да изпълни възложената кармична задача. В съответствие със своето еволюционно равнище, всеки егрегор се разполага в по-високи или по-ниски слоеве на тънките светове и притежава характерна честота на вибрация, на която излъчва и приема психическа енергия. Колкото е по-ниска тази честота, толкова по-твърда структура е необходима, за да се поддържа целостта на егрегора. Това е така, тъй като в такива случаи въздействието на околната среда е много по-силно и по-грубо. Типичен пример е държавата. Етнос на ниско еволюционно равнище се нуждае от твърдата ръка на властта, иначе ще бъде погубен от собствената си свобода, преминаваща в хаос. А от това обикновено се възползва някой енергичен узурпатор. Мафията, тероризмът и младежката престъпност са неизбежната цена, която западните общества плащат за прекомерната свобода, предоставена на собствените им правителства. Известно е, че тоталитарните режими бързо се справят с мафията, която хвърля в ужас еснафите. Но когато тя липсва, еснафът се задавя в своя егоизъм, което води до отслабване на егрегора. Големите егрегори включват в себе си множество по-малки, притежаващи определена автономия. Отношенията между големите егрегори и техните подегрегори могат да бъдат уподобени на отношения между метрополия и колонии. Връзката се осъществява чрез енергийния канал, по който метрополията изпраща информация и енергия, необходима за поддържане на живота на егрегора-колония. Обратно по същия енергиен канал протичат информация за колонията и специфична енергия, нужна за нормалното функциониране на метрополията. Налице е симбиоза. Всички части са необходими една на друга и на цялото за нормалния им живот. Но подобно съжителство възниква като резултат от трудно достигнато динамично равновесие. У всеки егрегор съществуват егоистични тенденции за независимост и жажда за енергия. Ето защо егрегорът влияе в определени рамки върху ширината на каналите, свързващи го с други егрегори. Той може да ограничи съответните енергийни и информационни връзки и по този начин да стане по-независим от метрополията. В подобни случай егрегорът започва да й отдава по-малко енергия, намалявайки властта й, но пък получава по-малко енергия от нея. Това го принуждава да търси други канали или да стои на "енергийна диета". И най-важното - принуждава го да прави избор, който преди това вместо него е правила метрополията. А малкият егрегор никога няма достатъчно информация, за да извърши правилен избор. И той допуска грешки, в резултат на които или загива, или отново му се открива широк канал към метрополията /а може и към друг голям егрегор/. Такава е съдбата на малките народи през последните векове. Техните егрегори не са в състояние да водят самостоятелен живот, което външно се изразява в това, че не успяват да създадат и да опазят държавността си за по-дълъг период. Най-хармонично съществувание водят малките етноси в рамките на по-голям етнос, който е близък до тях като честота на вибрациите на енергийното поле, и се отнася с търпимост към тяхната култура и религиозни вярвания. Наистина, в такива случаи често се появяват тенденции към асимилация, което е гибелно за малкия егрегор. Но ако егрегорът на малкия етнос е достатъчно енергичен и ако неговата главна кармична задача все още не е изпълнена, не би могло да настъпи пълна асимилация. А частичната ще бъде компенсирана чрез влиянието на метрополията. Тогава е възможно големият народ в известен смисъл да се окаже под влиянието на малкия, приемайки елементи от неговата култура. Надявам се, че някога ще дойде времето на една универсална религиозно-философска концепция, която ще синтезира езотеричните истини на религиите и на фундаменталните научни открития. Така че всички автономни егрегори на отделните народи, а също и религиите и науките, имат твърде малки шансове за оцеляване. Равнището на самостоятелност на отделните части на егрегора е важно от гледна точка на неговото съществуване и развитие. Централизацията е нужна за съгласувани действия. Тоест за преодоляване на хаоса. Развитието на големите егрегори става за сметка на развитието на неговите подегрегори, които също се нуждаят от известна свобода. Управлението и творчеството се съгласуват зле, тъй като творчеството е търсене на нови информационно-енергийни канали, а управлението - фиксиране върху известни вече канали. Затова е толкова важен стилът, тоест- характерната енергийна честота на канала за управление. Всеки егрегор притежава характерна честота на своето енергийно поле, съответстваща на еволюционното му равнище. Големият егрегор притежава широк спектър на излъчване и възприемане, зависещи от еволюционното равнище. Управлението на даден егрегор винаги представлява насилие. Особено тежко то се преживява, когато енергийните потоци протичат на различни честоти. Това означава, че управляваният егрегор трябва да се пренастройва и да адаптира получаваните информация и енергия, което не е лесно. Колкото по-високо е еволюционното равнище на егрегора, толкова по-чувствителен става той към влиянието на ниски за него честоти. Тогава той бързо деградира и кристализира в низши форми. Типичен пример са взаимоотношенията между егрегорите на държавата, полицията, хуманитарната интелигенция и техническата интелигенция. Когато държавата се заеме да управлява хуманитарната интелигенция с полицейски методи, тоест - на вълните на полицейския егрегор, осигуряващ твърда структура и намиращ се на много по-ниско стъпало върху еволюционната стълбица, егрегорът на хуманитарната интелигенция кристализира в типични за полицията йерархически форми. Творчеството в истинския смисъл на думата спира. Но, разбира се, това не означава, че писателите спират да пишат романи и стихове, а художниците - да рисуват! Егрегорът на техническата интелигенция работи на доста по-ниски честоти от егрегора на хуманитарната интелигенция. В полицейските държави често се наблюдава високо ниво на техническо творчество. Господ-Бог е направил забележителен експеримент, когато зад решетките цели инженерно-технически колективи успешно са решавали поставените задачи. Егрегорът се стреми да поддържа определена честота на енергийните потоци, която се определя от неговото еволюционно равнище и от кармичната му задача. Затова в ограничени рамки той търпи работата на други честоти на своите подегрегори. Понижението на водещата честота на егрегора води до кристализация. Повишаването на честотата пък довежда до увеличаване независимостта на частите и съответно - до хаос, който се преодолява чрез още по-голяма кристализация. Типичен пример е потушаването на бунтове и революции. Повишаването на еволюционното равнище на големия егрегор е бавен и труден процес. Той изисква едновременно нарастване на нивото на всички егрегори, включени в неговия състав. А също и адаптиране на всички енергийно-информационни канали. Именно поради това е невъзможно насилствено повишаване на основната честота на егрегора, докато той все още не е готов. Тази честота, обаче, може да се понижи чрез изкуствена кристализация. Това може да се нарече принцип за забрана за насилствено повишаване на еволюционното равнище. Светецът притежава голяма реализационна власт. И ако пожелае, може да причини на криминално проявения господин Хикс много неприятности. Да речем, Хикс може да бъде заловен още при първата кражба или да му бъдат затворени всички енергийни канали. И за една седмица може така да се сдуха от тъга и меланхолия, че да не прилича на себе си. Но ако самият Хикс не му е дал своето съгласие за промяна, дори и светецът не е в състояние да го направи почтен гражданин. По този повод в Евангелието е писано, че Сатаната е принципът на кристализация. Христос казва: "...лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде..." / Лука, 11-29/. С други думи - чудото е насилие над съзнанието. Еволюционният растеж на егрегора става именно по пътя на постепенния преход към по-високи енергийни потоци. Всеки голям егрегор също така притежава подегрегори, които работят на по-високи честоти от неговата. Именно те провеждат еволюционната работа, подготвяйки останалите части на егрегора и техните информаци-онно-енергийни канали. Съдбата на тези егрегори - авангарди на еволюцията, -обикновено е неспокойна и трагична, а съществуването им - кратко. Те работят в условия на враждебна среда, пропускайки през себе си енергия, чужда на собствения им егрегор. Една неправилна стъпка, твърде енергично действие - и неподходящите канали изчезват, структурите на егрегора се разрушават, неприспособени към висока енергетика, а големият егрегор включва своите мерки за сигурност, отхвърляйки или направо унищожавайки тази част, която му е станала враждебна. Това може да стане като бъдат закрити всичките й канали. Процесът на физическо равнище приема формата на лишаване от граждански права, разформироване или забрана, дори разстрел. От друга страна, добрата адаптация към големия егрегор води до профанация. Тоест — снижаване на авангардния подегрегор до вибрациите на големия егрегор. В такъв случай авангардът не изпълнява своята еволюционна функция, работейки на по-ниски честоти от предвидените в кармичната му задача. И като последствие той бързо деградира и кристализира във форми, приемливи за големия егрегор. Така, например, става легализацията на опозицията. Нуждата да има в своя състав подегрегори с различни енергийни честоти е свързана с това, че средата, обкръжаваща големия егрегор, е разнообразна и активна, взаимодействието с нея става по закона на космическата вежливост: отговаряш на онази честота, на която те питат. Запитат ли те вежливо - вежливо отговаряш. Питат ли те грубиянски - грубиянски отвръщаш! Ако егрегорът е под мощното въздействие на външен енергиен поток, чиято честота е по-ниска от неговата водеща честота, той снижава своето еволюционно равнище, настройвайки се към този поток. И така оцелява. Но ако честотата на външния поток е по-висока, а енергийният поток е толкова силен, че егрегорът не може да го блокира, тогава той загива, тъй като не успява да се адаптира Както е казано в книгата на Лао Дзъ "Дао Дъ Дзин": "из¬качвайки се по стълбата, водеща към небето, не можеше да прескачаш стъпала". Именно затова егрегорът твърде болезнено възприема излъчването на енергийни честоти, по-високи от неговите собствени И много по-лесно възприема по-ниските честоти. Така става ясно, че думите на Христос да подадем и другата си буза, когато ни ударят, са твърде сурово наказание, тъй като води до изпепеляване на обиждащия. Кармическа програма и енергетика Ако се изхожда от вътрешната логика на неговото развитие, два момента в съдбата на егрегора не могат да бъдат обяснени. Това са раждането му и смъртта. Тези моменти са пряко свързани с неговата основна кармична задача, определена от създалия го егрегор-родител, който контролира енергетиката му, следи неговото развитие и определя бъдещата му съдба. Ако егреторът е изпълнил своята кармична задача, той може меко да бъде разформирован. Така след бала се разтваря сплотеният колектив от дванадесети "А" клас. В абитуриентите за цял живот остават с топли чувства един към друг, таят се светли възпоминания, но липсва тъга по миналото. И това е знак за изпълнена кармична задача. Понякога се среща вариант на егрегор, отработил своята кармична задача. Такъв егрегор има напълно кристализирана форма. В дадения колектив липсват пасионарии, а връзките с обкръжението са твърдо определени и неизменни. И при най-малките изменения в неговото обкръжение или в структурата му такъв егрегор загива. Енергетиката на егрегора се определя от два момента: взаимодействието с обкръжаващата го среда и от "дотациите", идващи от създалия го егрегор. Динамиката обикновено е следната: в началото току-що създаденият егрегор е малък, съществува и се развива предимно от дотациите на егрегора-родител. Отстрани това изглежда като чудо -неизвестно откъде възникват нови схващания, "пророк" донася нови идеи, които бързо намират последователи, сякаш сами се появяват средства, власт и авторитет... По-нататък настъпва фаза на адаптация към обкръжението, съпроводена с намаляване на дотациите и със самостоятелно творчество на младия егрегор. В същото време той изпраща на егрегора-родител резултатите от своята дейност чрез уникални енергийно-информационни потоци, присъщи само на него. В зависимост от степента на изпълнението на своята кармична задача, егрегорът постепенно започва да старее и да умира Подвижността му намалява, започва кристализация на формата, енергетиката спада, снижава се мощта на енергийния поток към егрегора-родител и съответно - на потока, идващ от този егрегор. Кристализацията и наближаващата гибел стават неизбежни. Трябва да различаваме умиращите егрегори от егрегори, които зле се приспособяват към обкръжаваща ги среда и зле изпълняват своите кармични програми. Във втория случай съществува живителен информационно-енергиен поток от егрегора-родител, който лошо се възприема от дадения егрегор. Но с известни усилия структурата и функциите му могат да бъдат променени така, че той да започне да възприема живител¬ния поток, да оцелее и да изпълни своята кармична програма. В случая с умиращия егрегор, обаче, опитите за съживяване са безрезултатни. Те могат само да удължат агонията. Най-трагична е смъртта на онзи егрегор, който не е изпълнил своята кармична задача. В този случай у него се натрупва енергия, неизразходвана за еволюционни нужди. Егрегорът деградира към примитивни форми, опитвайки се да увлече в този инволютивен път и близкото си обкръжение. И то рано или късно бива принудено да го унищожи. Това е неизбежно, тъй като егрегорът, избрал инволютивен път, от една страна губи подкрепата на егрегора-родител, от друга — кристализира на ниско енергийно ниво и става неспособен за пластично съществуване във враждебна среда. Глава 2 ЧОВЕКЪТ И ЕГРЕГОРЪТ Зов Познато ни е онова състояние, което не може да се обърка с никое друго. Понякога то субективно се преживява като внезапно обхванала ни любов. Друг път като неудържимо привличане от нещо - пътешествие към далечни страни и култури, към наука или изкуство, към даден човек, към определена религия... Зовът може да прозвучи още в началото на съзнателния ни живот или в друг някакъв момент, може да бъде свързан с външни обстоятелства, или с вътрешното ни развитие. Възможно е да поиска пълна или частична промяна в начина на живот. Но във всеки случай ние усещаме, че нещо ни зове натам, където можем да се реализираме и да на¬мерим себе си. Това именно представлява зовът на егрегора, който чуваме тогава, когато се открие канал за връзка. Но подобен зов може да прозвучи и от ниско енергийно ниво. Той ще ни призове към онези пространства, които по-рано са били наричани бездни на падението. И там можем да се превърнем в наркомани или в престъпници. Никой егрегор не търпи половинчатост. Той винаги изисква пълно отдаване, трябва му целият ни живот. Доброволно би ни пуснал на свобода, само когато заедно с него сме изпълнили определена кармична задача и сме придобили опит и умения. Опитите да прекратим служенето на егрегора преди това се заплащат много скъпо. Понякога ние се примиряваме и му служим пълноценно. Понякога изтласкваме този факт в подсъзнанието си. А в редки случаи успяваме да затворим канала за връзка с егрегора, но това е временно. Рано или късно, може би в следващ живот, каналът отново ще се отвори и егрегорът пак ще ни овладее. Но вече в много по-твърда и не хармонична форма. Възможно е и обратното схващане - че егрегорът се грижи за нас, създавайки определени ситуации на обучение, изпитание, изкушение. Преминавайки през тях, придобиваме необходимия същностен опит и се учим да работим и живеем чрез неговите специфични енергии. В своя живот ние трябва да почувстваме всички видове енергийни потоци и сами да отхвърлим всички изкушения. Изкушенията винаги са във вид на "сладки" енергии. Но това отхвърляне не трябва да става от етични съображения, като следваме съвестта си или примера на учителя. То трябва да става по вътрешно усещане, че това не ни е нужно. Бели и черни учители Вървейки по своя еволюционен път, във всеки момент човек е сякаш "разстлан" по еволюционната стълбица. В нещо той е извисен, тоест - работи на високи енергийни потоци, в друго - на ниски. Степента на "разстланост" по стъпалата на еволюционната стълбица е различна за различните хора. Има хора с необичайно широк диапазон, в който са включени и много ниски, и много високи прояви. Съществуват и такива, които работят само на една и съща енергийна честота: това е твърде нетипично и по-скоро е проява на задръжки в поведението. Еволюционният растеж протича в две направления. От една страна, човек повишава своята горна еволюционна граница. Той разширява съзнанието си, учейки се на любов, добро, милосърдие, мъжество, саможертва, мъдрост. С други думи - работи на високи енергийни потоци, в което му помага белият учител. Неговата задача е да оказва помощ при избирането на път нагоре. От друга страна, при еволюционния растеж трябва да бъде повишавана долната граница. Трябва да отмират низшите части на "аз"-а. Необходимо е човек да се раздели с егоцентризма, лакомията, леността, склонността към насилие и прочие. Но низшите части на "аз"-а не си тръгват сами. Те съществуват във вид на определени програми в подсъзнанието и са включени в цялостната психика на човека. Първият етап на ликвидиране на низките програми се състои във въвеждането им в съзнанието. С други думи, преди да се преборим със злото в себе си, трябва да го открием. И точно тук е нужна помощта на черния учител - изкусителя, съблазнителя. Той създава такива ситуации, при които извиква на живот низшето начало у човека. Предлага му "забранения плод", тоест - енергиен поток с вибрации, ниски за дадения човек. Така чрез тях му се показва съответната "низша" подсъзнателна програма. Откривайки низшето начало, човек започва да го съпоставя със съществуващото висше, тоест - с горната еволюционна граница. А то го кара сериозно да се замисли. Именно това е отправната точка за съзнателна еволюционна работа. "Черната" и "бялата" роля са много динамични. Един и същи човек може за някого да бъде бял учител, а след това неочаквано за същия човек да стане черен учител. Може също да бъде бял за един и черен за друг. Черните и белите учители биват изпращани от определени егрегори за да подпомагат еволюционното развитие на хората. Понякога и самият егрегор може да изпълнява ролята на черен или на бял учител. Той създава ситуации, включващи дадени подсъзнателни програми. Тук много зависи от нашия избор. Ние можем да се отстраняваме от дадена ситуация, откривайки в нея своето низше начало и възкликвайки ужасено: "Но това не съм го направил аз!", и да се постараем повече да не попадаме в подобни ситуации. Тоест - да се изключим от егре-гора. А низшата програма да я натикаме дълбоко в подсъзнанието си. Но можем и да си кажем: "Я, това още не съм го изпитвал!" - и да се гмурнем в глъбините на греха, очаквайки все някога да изплуваме обратно нагоре. И наистина, ще изплуваме, но още "по-разстлани" по еволюционната стълбица. Има и други поведенчески варианти, по-гъвкави, но те изискват добро осъзнаване на ситуацията, в която се намираме. В частност те ни налагат да отговорим на въпроса: кой егрегор ни управлява в дадения момент и каква подсъзнателна програма се е задействувала? Единственият ефективен начин за борба с низшите програми е те да бъдат въведени в съзнанието. Това е трудно и изисква вътрешна честност, която също се създава в борба с низшето начало. За щастие или за нещастие, кармичните закони са безразлични към нашите желания. Животът ни учи, без значение искаме или не. Ако дадена черта на характера се намира на ниската ни еволюционна граница и в един чудесен ден се превърне в главна пречка за нашия еволюционен растеж, егрегорът започва да ни създава една и съща ситуация, в която се проявява тази черта. И това става дотогава, докато ние не се досетим, че именно това е препятствието. Ако пък не се досетим или пък досещайки се, не стигнем до същнос¬тна промяна, тогава егрегорът превръща тези стереотипни ситуации в по-твърди варианти, включващи безумие или дори смърт. А в следващото превъплъщение - като в нова учебна година - започваме от онова място, където сме спрели. Служене Зовът на черния учител /независимо човек или егрегор/ субективно се преживява много по-силно от зова на белия учител. Всички извънредно силни емоции са бела; че е включено низшето ни начало. Белият учител не се натрапва, не призовава съвестта, не вменява в дълг, не съблазнява нито с висши, нито с низши блага. Той просто казва: на тебе това ти е нужно, на теб това не ти е нужно. И ние чуваме отзвука в душата си и знаем , че това е правилно. Друг въпрос е дали ще намерим сили да реализираме посочената програма. Гласът на учителя /черен или бял/ може да прозвучи отвън, но е възможно и да го чуем и вътре в нас. Важното е как ще се отзове душата ни и на какъв егрегор ще служим. Целият човешки живот, колкото и да е странно, представлява служене. Връзката но човека с егрегора е по-интимна от връзката на плода с майката в утробата. Егрегорът ни снабдява с енергия, изпраща ни чувства, мисли и подбуди. Поставя ни в различни ситуации и винаги получава нещо от нас. Човешката свобода се проявява в стила на служене, в инициативата, и в най-малка степен - в избора на егрегор. Човек не може да прекъсне служенето, докато не е изпълнил определена програма. Едва след това егрегорът го пуска доброволно. От човека зависи дали ще изпълни тази програма по-бързо или по-бавно, по-хармонично или по-грубо. Дали ще извлече за себе си по-богат или по-беден опит. Големите егрегори извършват групова работа и постоянно преразпределят ролите -както на своите подегрегори, така и на хората. За кратки срокове те се явяват ту като бели, ту като черни учители. Черният учител изпълнява необходимите за егрегора фикции и съответно получава от него заплащане в черна валута Затова се казва, че най-чистата радост е злорадството. То е типичен пример за черна енергия. Друг пример е енергията на скандала, след който участниците се разделят наситени с мръсна, но все пак хранителна енергия. Наистина, понякога се появява усещане за смътно отвращение от себе си и от света. Но рядко. Важно е да умеем да различаваме не само черния от белия учител, но и черния и белия учител вътре в себе си, тоест — ролята на какъв учител играем в даден момент. Всяка ситуация изисква определено поведение от участниците. Никой не е заменим и всяка роля е уникална. Индивидуалната свобода се определя главно от еволюционното равнище на човека. Но колкото и да е малка тя, никаква сила не може да я намали. Невъзможно е да се коригира чужда грешка. Затова отговорността за развитието на ситуацията и в крайна сметка, за еволюцията, пада върху всички участници. От друга страна, индивидуалното поведение може да бъде насочвано към естественото еволюционно развитие на дадената ситуация /от белия учител/. Но това може да става и към инволютивно развитие на ситуацията - от черния учител. Тоест да се върви към увеличаване на хаоса. Разбира се, и ситуацията, и човекът, за своето развитие се нуждаят както от черни, така и от бели учители. Но тези роли не са предопределени. Те често биват заемани по желание на участниците. Никак не е без значение коя роля ще играем. Ролята на бял учител често е много по-сложна и се "играе" на по-високи честоти, така че не всеки да може да я изпълнява. Ролята на черния учител обикновено е по-лесна, тъй като се "играе" на по-ниски вибрации. Реакцията на егрегора съответно не закъснява. Той предлага "планини от съблазни". Най-тежка карма се създава в ситуация, когато човек е длъжен да бъде бял учител, а става черен. Подобни ситуации са дисхармонични и създават големи нарушения в еволюционния процес. И никак не е лесно те да бъдат балансирани. В съответствие с това се утежнява и кармата на" виновника". Егрегорът поставя човек в дадена ситуация и очаква реакциите му. Под ситуация тук се схваща съвкупност от всички външни и вътрешни обстоятелства в човешкия живот. С други думи, егрегорът формира не само външните ситуации, но и вътрешното ни отношение към тях, начинът, по който ги възприемаме, и ни подсказва различни поведенчески варианти. И от тези възможни варианти ние трябва да изберем един. Изборът може да не бъде особено богат, както понякога ни се струва, но е важен за егрегора. Човешкото творчество влияе силно върху съдбата на егрегора, в замяна на което егрегорът получава възможност да управлява съдбата си косвено, чрез човека, като му оказва въздействие според направения избор. Егрегорът го възпитава и учи, като го наказва или награждава. Обучение Как да четем символите? Това изкуство е езотерично и в наши дни е почти мъртво. Всяка съвкупност от стереотипни ситуации, срещащи се в живота, трябва да ни накара да си зададем следните въпроси: какво стои зад това? Какво иска да ме научи егрегорът и къде са моите пропуски? Ако ситуацията е премината правилно, тя повече няма да се повтори. Или ако се повтори, ще бъде на по-високо равнище, изис¬кващо други средства за разрешаване. Нещо повече. За сериозните изпитания егрегорът ни готви предварително. И ако преминем успешно началните етапи, завършващият етап може да бъде силно смекчен или дори отменен. Това е така, тъй като главната цел на егрегора е обучението, а проверката играе спомагателна роля. В наши дни обикновено смятаме, че ако не ни върви в повтарящи се ситуации, това е случайност. А мисълта, че човек сам привлича подобни ситуации, изобщо не ни хрумва. На наплашения човек, който непрекъснато среща хулиганчета по тъмните улички, обикновено ще му дадат съвет да тренира бокс или някакво бойно изкуство. Или пък да се държи по-нахакано. Но никой няма да му каже: "Изживей страховете си и тогава няма да срещаш никакви гадни типчета!" Ако дадена жена копнее да се омъжи, а никой не ще да й "поиска ръката", причината често е нейното неразумно отношение към кандидатите. Безполезно е да й внушаваме, че има правила на поведение. Каквото и да я съветваме, в решителния момент егрегорът ще включи стереотипна низша програма, жената ще "забрави" всички съвети и за пореден път ще оплеска работата. А всъщност истината е, че егрегорът не желае нашата героиня да се омъжи. Защото тогава тя би концентрирала вниманието върху семейството си и би потъна¬ла до шия в семейния егоизъм. А тя има друга кармична задача. Който се е опитвал да се бори със своя егрегор, знае колко трудно е това. Един от кармичните закони се състои в това, че на нас ни се задават въпроси, съответстващи на нашето еволюционно равнище. Това означава, че човек винаги е в състояние да преодолее препятствията и изкушенията, които му изпраща егрегорът. Но правилният изход от трудна ситуация се открива само при напрежение на силите. И изисква използване на всички способности. Ние живеем във време, за което са характерни повърхностни ментални модели. Какво ни съветват от всички страни? "Мисли! Мисли и няма да сбъркаш! Интуицията е нещо добро, но е ненадеждна!" А именно мисленето е най-голямата съблазън. В западната религиозна традиция Бог обикновено се свързва с любовта. На Изток съществува друго схващане. Съгласно него религията дава знание, а знанието е сила Не абстрактна, не косвена, а реална и пряка сила. Човек, постигнал тайната на света, виждащ законите на кармата в живота, умеещ да разчита символите, бива надарен с реализационна власт над света. Той може по свое желание, разбира се, в рамките на своето еволюционно равнище, да променя кармата си, тоест - да властвува над света. Границите на тази власт биват определяни от равнището на знанията, които очертават границите на достъпната му информация. Човекът, тръгнал по пътя на знанието /джнана — йога/ върви като през гъста мъгла. Първоначалната информация винаги е някак разлята, абстрактна, противоречива. И не е ясно как може да бъде използвана. Само след дълго и трудно пътуване гъстата мъгла започва да се разсейва, и в съзнанието се появява яснота. А точното мислене се оказва възможно. Но това става, едва когато общото еволюционно равнище е достатъчно високо. Затова създаването на точни и ясни ментални модели на света, разбираеми от всички, по принцип е невъзможно. То води до дисхармонична хипертрофия на менталните тела у хората и цивилизациите, тъй като еволюционният растеж не се изчерпва само с менталното развитие. Но работата не е само в това. Самата идея, че теорията трябва да бъде ясна и разбираема за ученика още в началото, не отговаря на естествения процес на познание. Яснотата е последният етап. В начало ученикът обикновено почти нищо не разбира, обърква се и получава яснота едва след дълга и мъчителна борба. Именно затова истинската мъдрост винаги се явява като в мъгла. Човек принципно не може да постигне истината на определения етап на своето развитие, тъй като съзнанието му не може да регистрира енергийни потоци на по-висока честота. Затова той може да си представи само някаква смътна идея за истината, опитвайки се след това да я съзре в живота. И тя му се открива постепенно. Той проумява какво е било скрито зад редовете на свеще¬ните книги, но огорчено открива, че в процеса на познание той сам се е променил. И сега не е в състояние да открие истината на своя син. Положението с кармичните закони прилича на ситуацията на уличното движение в огромен град. Ако трябва да се обясни на даден човек как да стигне до определено място, най-напред трябва да се изясни какво знае той за уличното движение. Ако човекът е обитател на този град, обяснението ще бъде кратко. Но ако идва от някой малък град, тогава ще трябва да му се обяснява дълго и подробно. Но ако човекът е израснал в далечно село и не знае разликата между тролей и трамвай, обяснението ще бъде много по-дълго и подробно. А представете си, че той вижда, но не разбира онова, което вижда. - Ето, това е кола. - Знам. - А това какво е? - Не знам. - Това също е кола. А това!? - Кола! - Не, това е детска количка! Така протича и целият процес на обучение, тоест - на откриване на очите за висшите закони. И тук най-доброто е това, че човек все пак иска да се учи! Оформянето на математиката като точна наука в края на деветнадесети и началото на двадесети век е дало развращаващо значение върху науката като цяло. Човечеството е създало у себе си вкус към точност, яснота, простота и достоверност на предсказанията. И е започнало да очаква това и от науката. В същото време то не е достигнало до онова еволюционно равнище, на което се проумяват природните закони с точност и яснота, присъща на математическите модели. Затова по своя път на "научно" познание човечеството се движи странично, изхитрявайки се да игнорира най-съществените закони на еволюцията. В това число и на собственото си развитие. Избор Връщаме се към темата за преодоляване на изпитанията, които ни поставя егрегорът. Не винаги равнището на менталните способности на човек съответствува на еволюционното му равнище. Ако менталното ниво на човека е по-ниско от еволюционното му равнище, той трябва да взема решения, като се доверява на интуицията си, а не на разума. Много хора стигат до този извод след доста патила. Съвсем друг въпрос е откъде тези хора черпят източници на вдъхновение за своята интуиция. В наши дни често се случва така, че менталното равнище е по-високо от еволюционното. Такъв човек бива овладян от трудно управляема ментална гордост; той строи чудесни ментални модели и всевъзможни рационализации. Но те са зле свързани с реалното течение на живота, тоест - неадекватни са. За такъв човек казват: "Умен, а противен." Впрочем, неадекватните ментални модели провалят живота не само на хората с хипертрофирани ментални тела. Големият егрегор съдържа в себе си много енергични ментални същности - мислеформи. Те снабдяват с мисли, съждения, идейни платформи и житейски позиции всички, които му служат и имат слаби ментални тела. Тези "щамповани" продукти на мисленето имат огромна власт над хората и силно забавят еволюционното им развитие, изпреварило еволюционното ниво на самия егре¬гор. Трябва да помним, че еволюционния път на всеки човек е индивидуален и груповата мъдрост често се явява препятствие. Понякога е по-добре да направим своя грешка, отколкото да постъпим "правилно" по шаблонен начин. С избора в дадена ситуация у човек често възниква и проблемът за избор на този или онзи егрегор. Това не се отнася до големите кармични егрегори, водещи ни през целия живот. При служене на голям егрегор, той обикновено дава възможност за избор между този или онзи свой подегрегор. Нашата роля в този избор е трудно забележима. Понякога този избор бива символизирай от външни обстоятелства, като насочване към дадено образование или професия. А понякога протича напълно незабелязано. Така например човек, който е преживял поредното разочарование, си казва: "от днес ще живея само за себе си!" Той не подозира, че така закрива канали за връзка с много егрегори, вършейки избор в полза на егоичния егрегор. Впрочем, такова решение не е по силите на всеки и не всеки ще може да го осъществи. Най-вероятно е да се откаже от него и да му се стори, че той сам е "преосмислил" решението си. Докато всъщност егрегорът е отменил неговото решение и му е отнел енергията. Може, разбира се, да се опитаме да се борим със своя егрегор, но тази битка е предварително загубена. Изтласкване Понякога възниква ситуация, напълно противоположна на онази, когато егрегорът не отваря канал за дадения човек. Тя може да бъде наречена "ефект на изтласкването". Ето два типични случая, когато възниква този ефект: първично отхвърляне и завършване на кармична програма. Първичното отхвърляне е такава реакция на егрегора, когато човек се опитва да установи контакт с него, а егрегорът не позволява. Това се случва, когато човек под влияние на някакви импулси търси връзка с егрегор, с който няма обща кармична програма. Егрегорът може да бъде много съблазнителен /например - егрегор на по-висок социален слой/, но входът към него да е затворен или да се окаже фалшив. По формални признаци човек сякаш е попаднал там, където се е стремил. А фактически си остава чужд. И тук най-важно е бързо да се ориентираш и да напуснеш това чуждо място. Тази ситуация не трябва да се бърка с първичната проверка. Егрегор, с когото даден човек има достатъчно интензивна обща кармична програма, в даден момент може да постави препятствие пред него. Подобна ситуация субективно се преживява различно. Човек усеща пречката, но е включен в определен енергиен поток, който му дава сили и ентусиазъм да преодолее тази пречка. А в случая с отхвърляне от чужд егрегор у човек възниква усещане за пустота и безсмисленост на ставащото. В случаите на завършена кармична програма се появяват специфични ефекти, свързани с това, че егрегорът затваря кармично ненужния вече канал, който до този момент е служил вярно на човека Ако кармичните задачи са били изпълнени добре, този процес протича безболезнено. Човек просто губи интерес към своите предишни занимания и те вече не му доставят удоволствие. Сякаш от само себе си се появяват нови, увлекателни интереси и хора. Но ако кармичната задача не е изпълнена или е изпълнена зле и непълно, и егрегорът е загубил надежда за нейното изпълнение, настъпва дисхармонично затваряне на канала. Човек е неподготвен за това, което ще се случи. Неочаквано го напуска жена му или остава без работа, а нов канал за връзка още не е отворен. Такъв човек живее на енергийна диета до момента, когато ще му бъде отворен канал за връзка с егрегор, проявяващ интерес към него. Един от най-тежките моменти в подобно положение е, че положението бива възприемано като окончателно, тоест светлинка в тунела не се вижда. Откриването на нов канал винаги се възприема като чудо и наистина понякога е свързано с "чудни" външни обстоятелства Но чудото винаги става вътре в него. Човек внезапно се оказва способен да възприеме непосредствено онова, което по-рано е било недостъпно за него. Като цяло животът ни може да се опише като блуждаене в тънките светове и служене на различни егрегори - повече или по-малко приятелски свързани с нас. В зависимост от еволюционното си равнище, личната енергетика и реализационната власт, тоест - от уменията да се включва в енергийните потоци и да ги управлява, човек има по-голяма или по-малка свобода да избира егрегор. Във всеки момент неговата кармична програма изисква творческо служене на определения егрегор. Колкото по-голяма е реализационната му власт, толкова повече той може да се отклони от изискванията на своята карма. Но същевременно може да внесе по-голяма дисхармония в съдбата си и в намиращите се под негово влияние области на тънките светове. Една невнимателна дума на известен писател е в състояние да окаже огромно влияние върху съдбините на света. Но човек не може да наруши течението на еволюцията. Той е в състояние да го направи само повече или по-малко хармонично. Егрегорът придава на човешкия живот цел и смисъл: престарелият актьор, пълна развалина в живота, е невероятен талант на сцената; майката сама издържа многочленното семейство; воинът смело понася атаките на врага. Това са ярки примери за егрегор, комуто човек служи предано и той му дава сили, за да се справя с изпита¬нията. Но трябва да знаем, че не всеки егрегор е способен на това. Егоическият егрегор Онзи, който си казва: "Край, писна ми да мисля за всички, от днес ще живея само за себе си!" всъщност, без да знае, започва да служи на егоическия егрегор. Егоическият егрегор има влияние върху всеки човек и неговата отличителна черта е, че за всекиго той е различен. Функциите му, на първо място, са поддържането на човека като биологична й социална единица и охрана на неговото самосъзнание. Егоическият егрегор поддържа у човека усещане за собствена индивидуалност, чувство за собствено "аз". Когато егоическият егрегор започне да отслабва, у човек намалява усещането за себе си и той започва да плува по вълните на окръжаващите го ситуации. Способността за съпротива срещу средата е силно свързана със самосъзнанието. Затова творческите личности почти винаги са крайни индивидуалисти. Въпреки че осигурява цялостност и защита на човешката психика от околната среда, егоическият егрегор винаги е малък, притежава слаба енергетика и е склонен към бърза кристализация и умъртвяване на формите. Това води до намаляване броя на каналите за връзка на човек с други егрегори. Физическото съществувание е основа за всяка ево¬люционна дейност. Поради това ролята на егоическия егрегор е важна в системата на отношения на човека с тънките светове. Онзи егрегор, който изисква интензивно служене, винаги е принуден да съгласува това служене с егоическия егрегор. А това дава възможност на егоическия егрегор да узурпира властта и да прекрати почти всички връзки на човека с други егрегори. Но егоическият егрегор е твърде слаб и притежава малка реализационна власт. Затова кармичните канали за връзка с други егрегори се отварят, въпреки плътната защита на егоическия егрегор. Но това се схваща така, сякаш е заслуга на егоическия егрегор. И импулсите в защита на трети лица или организации се схващат от подсъзнанието като защита на собствените интереси. Отстрани може да изглежда смешно, когато егоистът, подчинявайки се на неосъзнати импулси, извършва неочаквана алтруистична постъпка. Самият егоист е ошашавен не по-малко от другите. И на никого не му хрумва, че това е опасен симптом, че и ако не бъдат взети бързи мерки, неизбежно ще последва катастрофа. Всеки голям егрегор е по-силен от егоическия. Затова егоическият не може да окаже особена съпротива. В случай на пряко въздействие той се приспособява или деградира. Тогава човек или умира, или изпада в летаргия. Той съществува, но подобно на автомат: не изпитва нито чувства, нито мисли, нито притежава вяра и надежда за нещо. Но по-често кармическият егрегор постъпва по друг начин. Той създава дупка в защитното поле на егоическия егрегор и отслабва енергетиката му, докато не успее да го промени. Такива енергийни изтичания са важни знаци, по които може да се разбере в каква посока трябва да се разширява същностното съзнание на човека и как да се променя егоистическият егрегор. И ако тези знаци биват пренебрегвани дълго време, това неминуемо ще доведе до катастрофални промени в егоическия егрегор. Подобни енергийни дупки в егоическия егрегор са от различно естество, но най-типични са две: съдбовната самота и нежеланата любов. При всеки чувството за самота възниква от време на време. Обикновено то означава, че даденият човек води твърде активен живот и кармическият егрегор го изключва за малко, за да може да размисли върху своя живот. Но съвсем друго нещо е съдбовната самота, която непрекъснато присъствува в дълбоките пластове на психиката, отравяйки целия човешки живот. Тя представлява забрана на кармическия егрегор за включване на дадения човек във всякаква групова и семейна дейност. Това е ясен сигнал, че човек не е готов за такава дейност, защото егоическият егрегор е затворен от собствения си егоцентризъм. Друг вариант на енергийна дупка в егоическия егрегор представлява нежеланата любов, продължаваща години и десетилетия, без признак на взаимност или радост. Човек силно иска да се освободи от това чувство, но сърцето - кармическият егрегор -не позволява. И човек, въпреки волята и разума си, се стреми към избрания обект. Възниква ситуация на лъжлива привързаност, за която предупр