АВАДХУТА ГИТА   Висше благоволение е когато някой човешки същества са достъпни за божественото. ∞ Как би могла да се почита същността, която е отвъд имената и формите, неделима и неизменна, проникваща всичко, безкрайна и вечна. ∞ Вселената, сътворена от петте елемента, е като вода в мираж. О, пред кого да се поклоня – аз, който съм единната и неизменна същност? ∞ Наистина, всичко е абсолютният Аз. Различаването и неразличаването не съществуват. Как бих могъл да кажа: „това съществува, а това не.“ ∞ Есенцията на цялата веданта е тази най-висша мъдрост – моята природа е безформеният, всепроникващ аз. ∞ Няма съмнение, че аз съм божествеността, която е същността на всичко - съвършена и неделима като пространството, върховната чистота, отвъд илюзията на дуалността. ∞ Наистина аз съм неизменният и безкрайният – чистата осъзнатост. Радостта и мъката не могат да ме докоснат. ∞ Аз съм нектарът на познанието – отвъд сетивата, отвъд ума. Отвъд действията, защото няма извършител. ∞ Умът също е форма на простора. Умът, всъщност, е многолик. Умът е миналото, умът е бъдещето, но в реалността не съществува ум. ∞ Аз, единният и единственият, съм всичко, отвъд пределите на пространството. Как бих могъл да видя собственият си аз като проявен или непроявен? ∞ Така и ти си единният, как така не разбираш, че ти също си неизменният един, еднакво проникващ във всичко? О, могъщи, как можеш ти, който си всесияен и безграничен, да мислиш за ден и нощ? ∞ Знай, че азът винаги е единен и еднакъв навсякъде. Аз съм медитиращия и обекта на медитацията. Защо делите неделимия? ∞ Дете на безсмъртието! Ти никога не си се раждало, нито някога можеш да умреш. Струва ти се, че имаш тяло, но всичко е божественото. И това си ти. ∞ Ти си онзи, който е отвън и онзи, който е отвътре. Ти си благотворящият един, пребиваващ винаги и навсякъде. Защо се луташ насам-натам заблуден, като нечист дух? ∞ Единството и разделението не съществуват. Не съществуваш нито ти, нито аз, нито тази вселена. Наистина, всичко което съществува е единствено азът. ∞ Ти не принадлежиш към онова, което е съставено от петте обекта на сетивата, нито пък те ти принадлежат. Наистина, ти си висшата реалност, защо тогава страдаш? ∞ За теб няма раждане и смърт, за теб няма ум, за теб няма нито окови, нито освобождение, ни добро, ни лошо. Защо лееш сълзи, скъпо мое дете? Ние с теб сме едно, отвъд имената и формите. ∞ О ум, защо скиташ в заблуди, като нечист дух? Виж неделимия аз! Разтвори се в блаженството, чрез отричане от привързаностите. ∞ Ти си истината, неизменна, неподвижна и единна. Свободата е твоята природа. Ти си отвъд привличането и отблъскването. Защо страдаш, търсейки обектите на желанията си? ∞ Истината не притежава качества – чиста, неизменна и без форма, съществува едновременно навсякъде. ∞ Знай, че онова, което има форма е неистинно, а което е безформено е вечно. Чрез осъзнаването на тази дълбока мъдрост няма повече да има прераждане в този свят. ∞ Светците казват, че реалността е една и съща. И чрез отричане от привързаностите, многоликия ум престава да съществува. ∞ Как може да се случи естественото състояние, ако не избухне в осъзнаването на единство с аза? Как може да се случи самадхи докато има търсене? И кой търси, след като същността ни е единството и свободата? ∞ Ти си чиста и непроменяща се реалност, безплътна, неродена и безсмъртна. Защо мислиш за себе си като за „аз познавам аза“ или „не го познавам“? ∞ Азът е истинската природа на всичко. За онова, което е илюзорно и съставено от петте елемента, шрути казват: „не това, не това“. ∞ Наистина всичко в това съществуване е изпълнено единствено с аза. Не съществува медитиращ, нито медитация. И когато се случи това сливане, как е възможно, тогава да се прави медитация? ∞ Как би могло да се познае върховния, след като е непознаваем. Как би могло да се говори за него? Как би могъл да се обожава? Аз съм върховния един, който е най- висшата истина, който е еднородна същност, подобна на пространството. ∞ Аз съм отвъд космичните принципи и закони. Аз съм върховната реалност, свободна от причини и следствия, свободна от фрагментации и мотиви. Как би могъл умът-его да познае безпределния аз?! ∞ Няма такава субстанция, която да е неограничена по природа. Няма такава субстанция, която да е с природата на реалността. Самият аз е върховната истина. В нея не съществува насилие, нито ненасилие. ∞ Ти си еднородната реалност. Ти си чист, безплътен, нероден и нетленен. Защо тогава имаш заблуди за себе си? И как можеш да казваш: „аз съм заблуден“? ∞ Когато делвата бъде строшена, пространството в нея и безкрайното пространство стават едно неразделно цяло. Когато умът се разтвори, изгрява аза – върховната същност. ∞ Делвата не съществува, не съществува и вътрешното пространство в нея. Не съществува нито индивидуална душа, нито индивидуалното тяло. Аз съм абсолютната божественост, в която няма познаваемо и познаващ. ∞ Знай, че аз съществувам винаги, навсякъде и във всичко. Аз съм вечен и неизменен. Всичко в този свят е изпълнено с мен. Не се съмнявай. ∞ Не съществуват веди, не съществуват вселени, няма богове, нито жертвоприношения. Със сигурност не съществуват касти, нито степени в живота, нито семейство, нито раждане. Не съществува нито пътя на мрака, нито пътя на светлината. Съществува единствено божественото. ∞ Ако си свободен от проникнатото и проникващия, ако си единен и цялостен, как би могъл да мислиш за себе си, като за директно възприеман от сетивата или отвъд обхвата им? ∞ Някои търсят недуалността, други дуалността. Те не знаят истината, която е една и съща винаги и навсякъде, в която няма дуалност и недуалност. ∞ Как биха могли те да опишат истината, която е отвъд ума, отвъд думите, в която няма нито цветове, нито звуци, нито каквито и да било качества? ∞ Когато съзреш всичко това като фалшиво, когато осъзнаеш тялото, като пространство, когато остане само божествеността, тогава дуалността ще започне да се разтваря. ∞ Не съществува нито нисш аз, нито висш, а само божественост. Как би могло да има медитация и медитиращ? ∞ Действията ритуалите жертвоприношенията не ме засягат. Аз съм чист, нероден и нетленен. ∞ Знай, че цялата тази вселена е безформена. Знай, че цялата тази вселена е неизменна. Знай, че цялата тази вселена е съвършена. Знай, че цялата тази вселена е с природата на абсолюта. ∞ Ти, наистина си висшата реалност. В това няма съмнение. Защо питаш тогава: „възможно ли е непознаваемото да бъде познато?“ ∞ Дете мое, как би могло да има илюзия и не-илюзия, сянка и липса на сянка? Всичко това е единна, съвършена и безформена реалност. ∞ Аз съм без начало и без край. Аз никога не съм обвързан. В своята природа аз съм съвършен. ∞ Нищо не може да ме възприеме – от принципа на космическия интелект до проявената вселена. Наистина всичко е единствено божественото. Как биха могли да съществуват за мен, касти и жизнени стъпала? ∞ Всичко е единният, неделим „аз“, единствената реалност, всепроникваща, независима и съществуваща винаги, а петте елемента на материята са нереални, проявени от празнотата. ∞ Азът няма пол, той е отвъд идеите, отвъд представите. Как би могъл да си мислиш, че азът е изпълнен с блаженство или е лишен от него? ∞ Азът определено не се пречиства чрез практикуване на йога. Той със сигурност не се пречиства и чрез унищожаването на ума. Той със сигурност не става чист посредством следването на инструкциите на учителите. Той сам по себе си е истината. Той сам по себе си е сияйния един. ∞ Не съществува тяло, съставено от петте елемента, нито пък съществува някой, който да е въплътен. Наистина, всичко е единствено аза. Как би могло да има три състояния на съзнанието, че и четвърто? ∞ Аз не съм обвързан, нито съм наистина свободен, аз не съм различен от брахман. Не съм нито извършител, нито наслаждаващ се – аз не разграничавам проникнатото от проникващия. ∞ Както водата излята във вода не се отличава, така и пуруша и пракрити за мен са неразличими. ∞ Ако ти наистина никога не си бил нито обвързан, нито свободен, как би могъл да мислиш за себе си като притежаващ форма или като за безформен? ∞ Аз познавам твоята върховна форма, вечно съществуваща и всепроникваща, подобна на пространството. Така както знам, че нисшата ти форма е нереална, като вода в мираж. ∞ Никога не съм имал учител, никога не съм следвал инструкции, никога не съм имал ограничени качества, нито действия. Знай, че по природа съм чист, еднороден и безплътен като пространството. ∞ Ти също си чист, ти нямаш тяло, твоят ум не може да познае най-висшето. Но не се притеснявай да кажеш: „аз съм аза, върховната истина.“ ∞ Защо ридаеш, о ум? Разтвори се, за да бъде аза! Пий дете мое, превъзходния нектар на недвойнствеността, отвъд всички разделения. ∞ В същността не съществува нито знание, нито невежество. Онзи, който е достъпен за това разбиране живее в мъдростта. ∞ Няма нужда от изучаване, от разсъждения, от време и пространство, нито от инструкции на учител, нито от постигане на самадхи. ∞ Аз естествено съм съвършеното съзнание, аз съм безкраен като небето – невинност и равновесие. ∞ Нито съм се раждал някога, нито мога да умра. Нямам дела, добри или лоши. Аз съм брахман, неопетненият, лишен от качества. Как би могло за мен да има обвързване или освобождение? ∞ Така както божественото прониква всичко и е въздесъщо, цялостно и неделимо, така и аз не виждам никакво разделение. Как би могло да има външно и вътрешно? ∞ Цялата вселена сияе неделима и цялостна. О, мая, велика илюзия, о въображение за дуалност и недуалност! ∞ Винаги – „не ти, не ти“, отвъд формите и безформеното. Единствено абсолютът съществува, надхвърлящ различията и неразличимостта. ∞ Ти нямаш ни майка, ни баща, нито жена, нито деца, ни роднини, ни приятели. Нямаш привличания и отблъсквания. От къде е това терзание в ума ти? ∞ За теб няма ден, нито нощ, ни изгрев, ни залез. Как би могъл мъдрецът да си представи безплътният във въплътено състояние? ∞ Азът не е нито разделен, нито неразделен. За него няма нито тъга, нито щастие, нито предпочитания, нито е всичко, нито е по-малко от всичко. Знай, че азът е неизменен. ∞ Аз не съм нито извършителя, нито наслаждаващ `ия се. Аз нямам дела, сегашни или предишни. Аз нямам тяло, нито съм безплътен. Как бих могъл да имам или пък да нямам чувство за „собственост“? ∞ Нямам недостатъци, нямам страсти и привличания, нито пък имам страдания, породени от тялото. Знай, че аз съм единният аз, необятен като небето. ∞ Приятелю мой, каква полза от празни разговори? Приятелю мой, всичко това са просто догадки. Казах ти онова, което е същността – ти действително си истината, безгранична като пространството. ∞ Където и да умрат йогите, в каквото и да било състояние, там се и разтварят, както пространството вътре в каната, когато се счупи, се разтваря в небесата. ∞ Напускайки тялото си на свято място или в дома на недокосваеми, йогинът, дори да е изгубил съзнание, се слива с божественото. ∞ Йогите считат задълженията в живота, стремежът към богатства, насладите на любовта, освобождението и всички външни проявления за мираж. ∞ Такова е моето директно възприятие – аз нито извършвам, нито се наслаждавам на минали, бъдещи или настоящи дела. ∞ Авадхута единствен, в чистота и равновесие съществува блажено в пустотата. Отричайки се от всичко той броди гол, единен с абсолютното цяло вътре в себе си. ∞ Там където ги няма нито трите състояния на съзнанието, нито четвъртото, е единството на съществуването. Как би могъл да си привързан или свободен, когато не съществуват нито добродетели, нито пороци? ∞ Невъзможно е да се докоснеш до божественото посредством повтарянето на мантри или пък чрез рецитирането на ведите, нито чрез извършването на различни религиозни ритуали. Великият авадхута спонтанно изпя тази гита, потопен в медитация, разтворен във вечното блаженство на божественото. ∞ Всичко – пустота и нищо, и в същото време пълнота и цялост. Божественото е отвъд дуалността на истината и лъжата. За това разбиране е достъпен авадхута. Истината не съществува в измерението на относителността. ∞ •• ∞ Учителя може да бъде млад, може да се наслаждава на светските удоволствия, може да бъде неграмотен, слуга или семеен, но всичко това не бива да се взема под внимание. Нима някой захвърля скъпоценния камък, дори да го е намерил на сметището? ∞ Думите излизащи от тялото на гуру, не бива да бъдат оцценявани и класифицирани, защото те не са от измерението на ума. Учениците трябва да бъдат достъпни за слушането и възприемането, нима лодката, дори неукрасена не пренася въпреки това пътниците до другия бряг? ∞ Неизменния един, който прониква всичко подвижно и неподвижно, е осъзнатостта обхващаща всичко, подобно на пространството. ∞ Как би могъл той, единният и всепроникващият, който задвижва без усилие всичко, да бъде разделен! И как тогава тази недвойнствена божественост може да бъде различна от мен? ∞ Аз съм върховния, аз съм абсолюта – същността на всичко, отвъд раждането и смъртта. ∞ Разделението не може да ме докосне и за това боговете ме почитат. Но в същността не съществуват богове. ∞ Нека мислите и желанията се издигат и изчезват като балончета изплуващи и чезнещи в река. ∞ Аз вечно прониквам цялото съществуване – от космическата интелигентност, до елементите на природата. ∞ Тъй както качествата на водата са неотличими от нея, така и пракрити е неотличима от пуруша. ∞ Божественото няма име. То е по-фино от най-финото, върховно, отвъд сетивните възприятия, ума и интеллигентността. ∞ И в тази божественост, как би могло да съществува „аз”, как би могло да съществува „ти” и дори тази проявена и непроявена вселена? ∞ Онова, което е описано подобно на празнота, наистина е подобно на празнота. И тази празнота прониква всичко. И тя е божествеността, всеведуша и съвършена. ∞ Пространството е проникнато от нея, но тя не е проникната от нищо: тя съществува навсякъде. Тя е неделима. ∞ Понеже божественото е фино, невидимо и отвъд качествата, добре е човек да пробегне до помощта на практиките споменати от йогите, в съответствие със своите тенденции. ∞ Когато чрез постоянна практика на йога се случи оттегляне от обектите на сетивата и мисълта започне да се движи в прекъсване, разделението изчезва и ума навлиза в състояние на пълно разтваряне в същността. ∞ За да бъде премахната илюзията, създаваща безсъзнателността на заблудата, има едно единствено непогрешимо лекарство – разтварянето в божественото. ∞ Можете да говорите за безформеното, а формата можете да визуализирате, но божественото не е нито същността нито формата, нито безформеното. Единствено можете да го назовете, като – най-съкровеният. ∞ Външното битие е вселената, вътрешното битие се нарича пракрити. Човек трябва да се опита да познае онова, което е по-вътрешно от вътрешното битие, онова, което е като водата вътре в ядката на кокосов орех. ∞ Илюзорното знание е свързано с външното, правилното разбиране е свързано с вътрешното. Опитай се да познаеш онова, което е по-вътрешно от вътрешното, онова, което е като водата в ядката на кокосов орех. ∞ Има една единствена луна, в ясната пълнолунна нощ. Човек трябва да съзерцава аза като луната, виждайки, че двойствеността е илюзия. ∞ Поради фрагментирания ум, човешките същества изпадат в дуалност. Само тогава, когато структурата ум-его бъде разтворена се случва безметежното състояние на божественото. ∞ Независимо то това образован ли е човек или не, или просто е осъзнал истината благодарение на милостта на гуру, той е спасен от бурния океан на мая. ∞ Достъпен до това върховно състояние, свободен от привързаност и отвращение, той се посвещава на благополучието на всички живи същества. ∞ Както пространството вътре в делвата се разтваря всред вселенското пространство, когато делвата се счупи, така и йогинът, в отсъствието на тяло се разтваря във върховния аз, който е истинската му същност. ∞ Съдбата на онези, които са посветени на действието в крайна сметка е такава, каквито са модификациите на мислите им, но съдбата на онези, които са установени в йога е отвъд причините и следствията. ∞ Съдбата на онези, които са се посветили на пътя на действието може да бъде описана чрез органа на речта, но съдбата на йогите никога не може да бъде изразена, защото е трансцедентална. ∞ Знаейки това, човек никога не казва, че йогите имат някакъв определен път. За тях, отхвърляйки двойнствеността, върховното състояние се случва естествено. ∞ Йогинът, умрял където и да е, било то на свято място или в къщата на недокосваем, не вижда повече майчина утроба. Той се разтваря във върховния брахман. ∞ Онзи, който е съзрял истинския си аз, който му е присъщ, нероден и непознаваем, не бива опетнен, каквото и да му се случи. Безстрастен, той извършва действия, но без да бъде извършител. Затова човекът в равновесие никога не се привързва. ∞ Единен с върховния аз, който е вечен, изначален, нероден и невъобразим, йогинът живее недокоснат от пороци и каквито и да било желания. Отвъд двойките противоположности, свободен от илюзиите, той е един естествен израз на огромната енергия на интелигентността. ∞ Йогинът е едно с върховния, вечен аз, в който не съществуват никакви веди, никакви посвещения, никакви ритуали, никакви учители и ученици, никакви сидхи, никакви мандали, никакви мудри, нито каквото и да било друго.